Определение № 111 от 26.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 701/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на Й. К. С. срещу разпореждане № 1250/03.12.20г., постановено по в.ч.гр.д. 2624/20г. на САС, с което е върната частна касационна жалба вх.№ 12736/07.10.20г., подадена от Й. С. срещу определение № 1787/17.08.20г. на САС, с което е потвърдено определение на СГС, с което е върната частната му жалба срещу определение на СГС, с което е прекратено производството по чл. 435 и сл. ГПК. Частната жалба е неоснователна, защото определението № 1787/17.08.20г. на САС, с което е потвърдено определение на СГС, с което е върната частна жалба срещу определение на СГС, с което е прекратено производството по чл. 435 и сл. ГПК не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.4 ГПК, понеже решенията по чл. 435 и сл. ГПК не подлежат на касационно обжалване(чл. 437, ал.4 ГПК). При това положение частната касационна жалба, подадена срещу това определение на САС е недопустима и подлежи на връщане. По изложените съображения, обжалваното разпореждане на САС като краен резултат следва да се потвърди, макар мотивите на САС за връщане (поради неотстранена нередовност) да са неправилни. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО