Определение № 2665 от 21.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3459/2023 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от М. П. М. от [населено място] частна жалба против определение № 1195 от 18.05.2023г. по гр.д.№ 1765 по описа за 2023г. на Върховен касационен съд, ІV отделение, с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязлото в сила решение № 50222 от 16.11.2022г. по в.гр.д.№ 2606/2022г. на ВКС за отмяна на друг влязъл в сила акт и е осъден да заплати разноски в размер на 50лв. Жалбоподателят счита така постановения акт за неправилен, поради което иска да бъде отменен. Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на направеното искане съобразно материалите по делото и закона, намира подадената жалба за неоснователна поради следното: Мотивите на състава, постановил обжалвания акт, за оставяне без разглеждане на подадената молба за отмяна са за недопустимост на производството поради обстоятелството, че решенията на ВКС, постановени в производство по глава 24 /чл.303-309 ГПК/, каквото е процесното, не подлежат на отмяна, защото не формират сила на пресъдено нещо. С тях не се разрешава спор относно съществуването или не на право, а само се извършва проверка за наличие или не на едно от изчерпателно посочените в закона основания, въз основа на които законодателят е предвидил възможност за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Цитирана е и съдебна практика в този смисъл. В настоящата частна жалба изложени от жалбоподателя доводи във връзка с релевантния довод за недопустимост на производството, няма. Твърди се незаконосъобразност на други постановени от ВКС актове поради липса на произнасяне във връзка с „удостоверяване на неверни обстоятелства в подписани официални документи относно липсата на представено надлежно пълномощно за процесуално представителство по гр.д.№ 2606/2022г. на ВКС“. Жалбоподателят оспорва и правилността на извода на състава на ВКС относно липсата на предпоставки по чл.303, ал.1 т.1 ГПК, което е станало и причина за оставяне без уважение на подадената от него молба за отмяна. Настоящият съдебен състав намира обжалвания акт за правилен, а доводите на жалбоподателя за несъотносими. Постановеният от състав на ВКС съдебен акт по реда на чл.303 и сл.ГПК - решение № 50222 от 16.11.2022г. по в.гр.д.№ 2606/2022г. - е окончателен. Същият не подлежи на отмяна, защото не подлежат на отмяна на постановените решения в извънинстанционното производство за отмяна на влезли в сила съдебни актове. В този смисъл за мотивите, изложени в т.3, т.4 и т.6 от ТР № 7/31.07.2017г. по т.д.№ 7/2014г.на ОСГТК на ВКС, съгласно които – „отмяната по Глава 24 ГПК не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а е способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, която нейна цел определя и приложното й поле на производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор“. Затова правилно е прието от състава, постановил определение № 1195 от 18.05.2023г. по гр.д.№ 1765 по описа за 2023г. на Върховен касационен съд, че производството е недопустимо. Недопустимостта на подадената молба за отмяна на решението, с което не е уважена друга молба за отмяна и оставянето й без разглеждане, изключва възможността съда да се произнася по наведените от молителя доводи. Същите се явяват несъотносими и в настоящето производство, доколкото доколкото единственият предмет на преценка е правилността на извода на състава на ІV г.о.на ВКС за недопустимост на образуваното производство. Мотивиран от гореизложеното, като счита обжалвания акт за правилен, настоящият състав на Върховен касационен съд