Определение № 3560 от 29.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1886/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 1357 от 11.03.2026 г. на „Банка ДСК“ АД, г. София чрез юрисконсулт П. М. против определение № 72 от 10.02.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 35 по описа за 2026 г. на Окръжен съд - Разград в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба на „Банка ДСК“ АД против определение № 515 от 14.11.2025 г. по ч. гр. д. № 520/2025 г. на Районен съд - Кубрат за оставяне без уважение молбата по чл. 248 ГПК на „Банка ДСК“ АД за изменение на постановеното решение № 191 от 16.10.2025 г. относно присъдените в полза на М. М. С. разноски. М. М. С. не е подал отговор на частната жалба. Отговор на частната жалба е постъпил от С. М. С., но същия не е страна в настоящото производство. Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Въззивният съд е констатирал, че с решение № 191 от 16.10.2025 г. по ч гр. д. № 520/2025 г. на Районен съд - Кубрат в инициирано от „Банка ДСК“ АД производство по чл. 51 ЗН е постановено вписване в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН приемането от М. М. С. на наследството на М. С. П., като „Банка ДСК“ е осъдена да плати на М. М. С. разноски за производството, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Пред Окръжен съд – Разград е атакувано определението на районния съд, с което е оставил без уважение искането на „Банка ДСК“ за изменение на решението в частта за разноските. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното определение не подлежи на обжалване. Посочил е, че производството по чл. 51 ЗН е охранително и постановеното решение, с което се удовлетворява молбата на не подлежи на обжалване, а съответно не подлежи на обжалване и определението по чл. 248 ГПК. Въззивното определение е правилно. Чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК изрично урежда, че определението, с което съдът се произнася по искане за изменение в частта за разноските, подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване и акта на съда, чието изменение се иска. Охранителните актове на съда, с които се удовлетворява искането на молителя, са окончателни. С т. 2 на Тълкувателно решение № 4 от 24.02.2026 г. по т. д. № 2/2024 г., ОСГК на ВКС е разяснено, че производството по чл. 51 ЗН е охранително и актът, с който в книгата по чл. 49 ЗН е разпоредено вписване на изявлението на призования към наследяване за приемане или отказ от наследство, респективно последицата, че правото му да приеме наследството е изгубено, ако не е отговорил в определения срок, не подлежи на обжалване. Всички доводи в частната жалба са свързани с недължимостта на разноски в производството по чл. 51 ЗН. Макар по същество тези доводи да са основателни, те са неотносими към преценката за обжалваемост на определение по чл. 248 ГПК, постановено в производство по чл. 51 ЗН, по което е извършено вписване в книгата по чл. 49 ЗН, т. е. издаден е искания охранителен акт.