Определение № 165 от 06.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1445/2016 г.

Производството е по реда на 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. С. К. против разпореждания №№ 532, 533 и 536, всички с дата 10.03.2016 г., постановени от Апелативен съд – Варна по гр.д.№ 837/2015 г. Частната жалба е процесуално допустима. С първото обжалвано разпореждане с № 532/10.03.2016 г., състав на съда е върнал частна касационна жалба на жалбоподателката против постановено въззивно определение, поради неизпълнение на указанията на съда за представяне на изложение на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване и представяне на доказателства на упълномощаването на адвокат-пълномощник по подадената частна касационна жалба. От данните по делото се установява, че въпреки получаването на съобщения с горните указания, жалбоподателката не е изпълнила същите и не е отстранила нередовностите по частната касационна жалба, поради което правилно и законосъобразно, същата е върната с обжалваното разпореждане. С останалите две разпореждания, обжалвани от ищцата, съдът е върнал частни жалби против разпореждания на съда, като е приел, че същите не подлежат на обжалване. Връщането на частните жалби е законосъобразно, доколкото същите са били насочени против разпореждания на съда, с които се дават указания по отстраняване на нередовности на подадени жалби от страната. Тези разпореждания не подлежат на самостоятелно обжалване, доколкото то не е изрично предвидено в процесуалния закон, като с него не се прегражда и развитието на делото, т.е. не те са от т.н. преграждащи определения. Предвид изложеното, правилно и законосъобразно съдът е върнал жалбите против разпорежданията, които не подлежат на обжалване. Водим от горното, състава на ВКС