Определение № 55 от 12.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 711/2014 г.

Производството е по реда на чл.307 от ГПК. Образувано е по молба вх.№ 19588 от 21.09.2012 г., подадена от К. И. К. и И. К. И. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влязлото в сила решение № 361 от 27.10.2011 г. по в.гр.д.№ 962 от 2011 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 649 от 24.06.2011 г. по гр.д.№ 1123 от 2008 г. на Великотърновския районен съд. В писмен отговор от 28.10.2013 г. ответникът по молбата Д. Х. М. оспорва същата като процесуално недопустима и неоснователна. Претендира за разноски. Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, проверявайки допустимостта на молбата за отмяна, констатира следното: В молбата за отмяна се посочват само основания за неправилност на решението. Въпреки разпореждането на съда от 14.11.2013 г., в което на молителите са дадени указания и срок да посочат конкретни основания по чл.303, ал.1, т.1-7 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, такива основания не са посочени /в подадена в срока допълнителна молба от 03.12.2013 г. молителите са посочили, че искат отмяна на влязлото в сила решение на Великотърновския окръжен съд на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК поради това, че в самото решение на Великотърновския окръжен съд се съдържали нови обстоятелства/. Поради това и на основание чл.306, ал.2 от ГПК във връзка с чл.286, ал.1, т.2 от ГПК при условията на иззета компетентност, молбата за отмяна следва да бъде върната като нередовна. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото на ВКС в размер на 500 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия