Определение № 57 от 03.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 157/2010 г.

Производството е по чл. 351, ал.5 от НПК и е образувано по жалби на С. В. К., А. В. К. и Х. В. К. против разпореждане за връщане на касационната им жалба, подадена против решение № 10 от 07.01.2010 г., постановено по ВНЧХД №3276/09 г. от Софийски градски съд. В жалбите се поддържа, че съдебният акт, срещу който жалбоподателите са подали касационни жалби, подлежи на касационна проверка съгласно чл. 346 от НПК. Претендира се отмяна на атакуваното разпореждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява писмено становище за основателност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбите и материалите по делото, намери следното: С присъда от 17.03.2009 г., постановена по НЧХД № 7912/06 г. от Софийски районен съд подсъдимият М е бил признат за виновен за извършено на 28.02.2006 г. престъпление по чл. 148, ал.1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК, като на основание чл. 305, ал.5 във вр. с чл. 289, ал. 2 и чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК във вр. с чл. 81, ал.3 във вр. с чл. 80, ал.1, т. 5 от НК е прекратено наказателното производство. Със същата присъда е ангажирана гражданската отговорност на подсъдимия Б, като същият е осъден да заплати на гражданските ищци С. В. К., А. В. К. и Х. В. К. сумата от 3 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди. С въззивното решение на основание чл. 334, т. 4 от НПК във вр. с чл. 24, ал.1, т. 3 от НПК присъдата е отменена изцяло, прекратено е наказателното производство за извършеното престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 и т. 2 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК, прекратено е и производството по предявения от С. В. К., А. В. К. и Х. В. К. граждански иск за сумата от 3 000 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от С. В. К., А. В. К. и Х. В. К., с която е оспорено прекратяването на производството по гражданския иск. С разпореждане от 05.02.2010 г. на съдия от Софийски градски съд касационната жалба е върната, при съображения за недопустимост, тъй като “не се обжалва наказателната, а гражданската част, което е невъзможно, поради изричната разпоредба на чл. 346, т. 4 от НПК”. Разпореждането е незаконосъобразно. Гражданския иск в наказателното производство се разглежда по реда, по който се разглежда обвинението, тоест, на основата на наказателнопроцесуални правоотношения и в рамките на тези правоотношения. След приемането на гражданския иск за разглеждане, същият следва движението и развитието на наказателното дело, съобразно изискванията на чл. 88, ал.1 от НПК. С решението на въззивния съд, основано на чл. 334, т. 4 от НПК, е прекратено цялостното наказателно производство, включително и по отношение на гражданските искове, което решение подлежи на касационен контрол по смисъла на чл. 346, т. 4 от НПК. Дали при наличието на основанието за прекратяване по чл. 24, ал.1, т. 3 от НПК се дължи произнасяне по гражданския иск (виж Р № 165/05.06.2009 г. по н.д. № 163/09, ВКС, ІІІ н.о.) или такова не се дължи (виж Р № 416/03.12.2009 г. по н.д. № 465/09 г., ВКС І н.о.), е въпрос по същество, който следва да бъде разрешен по повод подадената касационна жалба срещу решението. При тези съображения, настоящата инстанция намери, че частните жалби са основателни, тъй като разпореждането, с което е върната касационната жалба, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на въззивния съд за администриране на касационната жалба по съответния процесуален ред. С оглед на това Върховният касационен съд, първо наказателно отделение и на основание чл. 351, ал.5 от НПК,