Определение № 199 от 13.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2076/2018 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на адв. Р. Р., пълномощник на П. Д. П. и Д. А. П. – ответници в касационното производство по касационната жалба на П. А. К. и Д. И. К., с която се иска изменение на постановеното Определение № 47/18.01.2019 г. по гр.д.№ 2076/2018 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., в частта му за разноските. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа молбата, приема следното: С Определение № 47/18.01.2019 г. по гр.д.№ 2076/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., не е допуснато касационното обжалване на въззивно решение № 17/ 20.02.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 515/2017 г. на Варненския апелативен съд. С оглед изхода на спора, съставът на ВКС е осъдил П. К. и Д. К., на основание чл.38, ал.2 ЗА, вр. с чл.9, ал.3 и чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004 г. за МРАВ, да заплатят на адвокат Р.Р., пълномощник на П. П. и Д. П., адвокатско възнаграждение в размер на 4 155 лева. Тази сума е получена след сборуване на материалния интерес по трите иска, предмет на касационно обжалване. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба №1/2004 г. за МРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Изчислено по този начин, дължимото на адв. Р.Р. адвокатско възнаграждение за трите иска, предмет на касационното производство, възлиза общо на сумата 4 459.21 лева, която се формира така: 1/ сумата 3 295.93 лв. – чл. 7, ал. 2, т. 5, вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за претенцията по чл. 55, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД с посочен материален интерес в левова равностойност - 143 229.22 лв.; 2/сумата 277.22 лв. – чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредбата за претенцията с материален интерес - 1 994.60 лв.; 3/ сумата 886.06 лв. – чл.7, ал. 2, т. 4, вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредбата за претенцията с материален интерес – 21 713.73 лв. С оглед на изложеното, следва постановеното определение в частта му за разноските да се измени, като се доприсъди в полза на адв. Р. още и сумата 304.21 лв. адвокатско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски над този размер, респ. за сумата 8 918.40 лв. според броя на ответниците по исковете, е неоснователно, предвид цитираното по-горе правило на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ. В противен случай, би се стигнало до резултат, при който отговорността на задължената за разноски страна да бъде ангажирана за материален интерес на претенции, каквито не е предявявала и не са разглеждани от съда. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение