Определение № 2642 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12236/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 ал. 1 т. 2 във вр. с чл.176а ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от И. М. А., чрез адв. Т. Цонев, против определение № 4441/11.11.2025 г. постановено по адм. дело № 939/2025 г., по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отменено определение №3815/01.10.2025 г., в частта му с която „Банка ДСК“ АД е осъдена да заплати на И. М. А. сумата от 760 лева представляваща разноски по делото. Частният жалбоподател оспорва определението, като неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, че неправилно е прието от съда, че ответника с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Иска се отмяна на определението. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Ответникът по частната жалба – „Банка ДСК“ АД, чрез юрк. К. Петрова, в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Счита, че определението е правилно и моли да бъде оставено в сила. В допълнително възражение навежда доводи за недопустимост на частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови оспорения съдебен акт, съдът е приел, че производството е започнало по жалба на И. М. А. против мълчалив отказ на „Банка ДСК“ АД, да разгледа и да даде писмен отговор в 7- дневен срок по писменото му заявление от 19.08.2025 г. за коригиране на неточна информация в Централния кредитен регистър (ЦКР), а именно да бъде заличено вписването на жалбоподателя като поръчител по договор за кредит Експресо № 359668/11.12.2013 г. С определение № 3815/01.10.2025 г. постановено по същото дело, на основание чл.159 т.4 от АПК, съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото, като е приел, че за жалбоподателя не е налице правен интерес, тъй като искането му е било удовлетворено. Със същото определение са били присъдени разноски в тежест на „Банка ДСК“ АД. С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 4441/11.11.2025 г. постановено по адм. дело № 939/2025 г., по описа на Административен съд – Стара Загора, съдът е отменил определение №3815/01.10.2025 г., в частта му с която „Банка ДСК“ АД е осъдена да заплати на И. М. А. сумата от 760 лева представляваща разноски по делото, като обосновал, че в случая не е налице хипотезата на чл.143, ал.2 АПК. Определението е правилно. Споделят се изводите на първоинстанционният съд, че при липсата на правен интерес за жалбоподателя от оспорване на мълчалив отказ, той няма право на разноски, поради което правилно е отменил определението си, в частта, с която в тежест на ответника "Банка ДСК" АД са възложени разноски. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, Пето отделение приема, че обжалваното определение като правилно и постановено в съответствие с материалния закон следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение