Определение № 111 от 16.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1077/2015 г.

Производството е по чл.47,т.2, т.3 и т.4 ЗМТА. Образувано е по исковата молба на Н. Г. Т. от [населено място] против Ц. Я. Ц. от [населено място], [община], Софийска област за отмяна на арбитражно решение на Арбитражен съд София от 30.06.2014 год., по в.арб.д. № 1069/2013 год., с което ищецът по настоящето дело е осъден, на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, да заплати сумите: 89 774.17 евро, представляваща остатък от общо дължимите 100 000 евро по сключен между страните договор за заем от 23.09.2011 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 21.12.2013 год. до окончателното и изплащане и 948.87 евро – договорена възнаградителна лихва - остатък от общо дължимата такава за срока на дадения заем от 1 000 евро. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по изисканото арбитражно дело и обсъди твърденията на ищеца,че за арбитражното решение, чиято отмяна иска е узнал при справка/ без дата/ в Софийски апелативен съд, намира: Исковата молба е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, поради което е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Освен, че твърдението на ищеца относно началото на срока по чл.48, ал.1 ЗМТА, обективирано в исковата молба е неконкретизирано, поради което не следва да бъде обсъждано, дори и разгледано по същество, то е недоказано. Същевременно, видно от приложената по приложеното арбитражно дело № 1069/2013 разписка на куриерска фирма “ SPEEDY ”за връчени, съгласно чл.12, ал.4 от Правилника на АСС, публикуван на Интернет страницата му, книжа на Н. Г. Т., арбитражното решение, предмет на исканата отмяна му е било редовно съобщено на 08.07.2014 год.. нещо повече, с последващо писмо с обратна разписка също решение е било повторно връчено на ответника по арбитражното дело, настоящ ищец - Н. Т., при спазване изискванията на чл. 12, ал.4 от цитирания по- горе Правилник, на 28. 07. 2014 год.. Следователно, дори началото на тримесечният преклузивен срок по чл. 48, ал.1 ЗМТА да е тази втора, по- благоприятна за страната дата - 28.07.2014 год., то към датата на депозиране на исковата молба в канцеларията на ВКС – 05.03.2015 год. същата се явява просрочена. С изтичане на установения в чл.48, ал.1 ЗМТА прекратителен срок процесуалното потестативно право на ищеца да иска отмяна по реда на чл.47 ЗМТА е преклудирано,поради което и подадената от него искова молба е недопустима. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.48, ал.1, във вр. с чл.47 ЗМТА