Определение № 4877 от 13.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1893/2026 г.

Производството е по чл. 250 и чл. 251 от ГПК. Образувано е по молба на Х. Т. И., подадени чрез процесуален представител адв. С. И. подадена на 15.07.2026г. /последвана от уточняващи молби от 20.07.2026г., 31.07.2026г., 05.08.2026г. и от 08.09.2026г./, обективираща искане за допълване на постановеното по делото определение № 3756/09.07.2026г. с изложение на мотиви по поставения в изложението въпрос № 4 и за тълкуване на мотивите с посочване на съдебна практика, че друго юридическо лице без бюджет /като СБАЛЛС/ е било конституирано като ответник по иск и е участвало в съдебен процес. Отговор на молбите по чл. 250 от ГПК и чл. 251 от ГПК не е депозиран от насрещната страна. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните по делото, приема, че молбите за допълване и за тълкуване са процесуално допустими – искането е заявено в законоустановения едномесечен срок /молбата е подадена на 15.07.2027г. по електронна поща/, от легитимирана страна и следва да се разгледат по същество. В практиката на ВКС няма разногласие в разбирането, че на допълване по реда на чл. 250 от ГПК подлежи само диспозитивът, в който е обективирана волята на съда. На допълване по този ред не подлежат мотивите и аргументите на решаващия съд, изложени в съобразителната му част. На допълване подлежи само този съдебен акт, който поради пропуск на съда, в постановения диспозитив не съдържа произнасяне по цялата търсена правна защита и в обема на заявения предмет на правния спор. По реда на допълването, съдът постановил съдебния акт, чието допълване се иска, не може да променя вече изразената воля обективирана в диспозитива на акта, като неоттегляем негов съдебен акт. В случая, молбата за допълване се отнася до мотивите на определението по чл. 288 от ГПК и по отношения на тях производство по допълване по реда на чл. 250 от ГПК е недопустимо. При постановяване на определението по чл. 288 от ГПК настоящият състав на ВКС е изразил ясно формираната в мотивите воля за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, като се е произнесъл по заявените от касатора основания, очертани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. Мотивите формирали тази воля не подлежат на допълване. С определението, чието допълване се иска, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради което не е налице пропуск на съда да се произнесе по искането на касатора. Както съдът вече посочи, на допълване по реда на чл. 250 от ГПК подлежи диспозитивът, в който е обективирана волята на съда, а не аргументацията на решаващия състав, изложена в мотивите на съдебния акт. Когато искането за допълване касае искане за промяна на мотивите с допълнително произнасяне на конкретни доводи, то очевидно молбата не може да бъде уважена, и определението да бъде допълнено, тъй като вече произнесеният диспозитив не може да бъде изменен. След като с въведените доводи по искането по чл. 250 от ГПК не се иска произнасяне на допълнителен диспозитив, а искането касае вече произнесения такъв по касационната жалба, то не може да се приеме, че са налице предпоставките за ново произнасяне с други мотиви. Тъй като искането за допълване на мотивите към съдебния акт не попада в приложното поле на чл. 250 от ГПК с оглед на точния смисъл на закона и трайно установената съдебна практика, следва да се приеме, че определението не е непълно и молбата, следва да бъде оставен без уважение. На тълкуване от друга страна съгласно чл. 251 от ГПК подлежи влязло в сила решение, което подлежи на изпълнение, когато възниква неяснота относно вложения в него смисъл, която води до затруднение или невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. Предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, обуславящи двусмислието на съдебния акт и съдържащия се в неговия диспозитив. В случая изразената в диспозитива на определението по чл. 288 от ГПК воля на съда е ясна и не поражда двусмислие относно това дали въззивното решение се допуска или не до касационно обжалване. Молбата по чл. 251 от ГПК не е основана на твърдения за неяснота на вложения в диспозитива му смисъл, която да затруднява и да прави невъзможно изпълнението на съдебния акт, а касаторът поддържа несъгласие с мотивите на определението постановено по реда на чл. 288 от ГПК. Претендира съответно тълкуване на мотивите на съда. С постановеното по делото определение, настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение, с което е обезсилено първоинстанционно решение по гр.д. № 64457/2023г. по описа на Районен съд – София и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Т.е., определението, чието тълкуване се претендира не е влязло в сила, нито е подлежащо на изпълнение решение, нито искането е обосновано с надлежни твърдения за неяснота и затруднение при разбиране на действително вложения смисъл в диспозитива на акта, респ. при изпълнение на акта. А тълкуване на мотивите на неокончателен съдебен акт по реда на чл. 251 от ГПК е недопустимо. Ето защо молбата за допълване, както и молбата за тълкуване на постановеното по делото определение в производство по чл. 288 от ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1275/26.02.2026г. постановено по в.гр.д. № 1111/2025г. по описа на Софийски градски съд са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение