Определение № 223 от 21.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 67/2012 г.

М. Г. К. от [населено място], чрез своя пълномощник, е обжалвал определението от 15.12.2011 г. по гр. д. № 12772/2011 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV–а състав, с което в производство по чл. 248 ГПК, е оставено без разглеждане искането му по молбата от 13.12.2011 г. за изменение, респ. допълване на постановеното въззивно решение по делото от 17.11.2011 г. в частта за разноските. Иска се атакуваното определение да бъде отменено по изложени в частната жалба оплаквания. Ответникът по жалба – П. г. по е. и б. „П. д-р А. З.” – [населено място], чрез своя директор, я намира за неоснователна. Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, ГК, четвърто отделение, след като извърши проверка на атакувания съдебен акт, намира за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения. За да остави без разглеждане искането на ищеца Софийският градски съд е приел, че страната, която е поискала изменение на решението в частта му за разноските следва, по арг. на чл. 80, изр. 2 ГПК, да представи техен списък. След като в случая това не е сторено от молителя, искането му е недопустимо. Определението е неправилно. С решението, чието допълване се е претендирало от молителя, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е уважил предявеният иск, като е отменил наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Произнасяне по въпроса за разноските в съдебния акт липсва – не се съдържат нито мотиви в тази насока, нито обективирана воля на съда в диспозитива му. Правилно въззивният съд е приел, че процесуалният ред за разглеждане на молбата за допълване на решението му с присъждане на разноските, който е пропуснал да възложи, е този по чл. 248 ГПК. Това е специално правило, което е приложимо винаги когато се засяга въпросът за дължимите разноски в производството, дори и в случаите когато съдът не се е произнесъл по искането за разноските и съдебният му акт е непълен. Разпоредбата на чл. 250 ГПК е относима само когато съдът е пропуснал да се произнесе по целия спорен предмет, въведен с фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба и от съдържанието на претендираното право, посочено в нейния петитум. В случая съдът се е произнесъл по законността на наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” и с това е изчерпал предмета на делото. Ето защо, релевираните оплаквания в жалбата за приложение на чл. 250 ГПК при разглеждане на молбата на ищеца, са неоснователни. В нарушение на процесуалния закон обаче съдът е отказал да се произнесе по същество на заявеното искане за допълване на въззивното решение в частта за разноските. Въведеното в нормата на чл. 80, изр. 2 ГПК (ДВ, бр. 100/2010 г.) изискване за представяне на списък с разноските рефлектира единствено върху правото на страната да иска ИЗМЕНЕНИЕ на решението в частта му за разноските, което в противния случай е отречено. Това предполага обаче налично произнасяне от съда по отговорността за разноските, а при пропуск изобщо (както в разглеждания случай) се касае за допълване на решението в посочената му част. Предпоставка за разглеждане на молбата и произнасянето по съществото й е спазване на указания от закона срок, в който тя следва да се подаде. Други условия за нейната редовност съдът не проверява. В случая той дължи произнасяне по същество на молбата на ищеца, доколкото е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и след изпълнение на процедурата по ал. 2 от същия. По делото се съдържат данни за сторени от ищеца разноски – понесени като адвокатско възнаграждение (л. 24 от делото на районния съд), които с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и изрично направеното искане за присъждането им, следва да се възложат на ответната страна. Като е приел, че молбата за допълване на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК е недопустима и я оставил без разглеждане, вместо да се произнесе по съществото й (като присъди сторените от молителя разноски, доколкото съществуват такива данни по делото), въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение. Същото следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за изпълнение на процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК и произнасяне по същество на молбата от 13.12.2011 г. на ищеца. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение