Определение № 60521 от 22.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2019/2020 г.

Производството е по чл.248, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на адв. С. К. за изменение на постановеното по делото определение № 60173 от 02.08.2021г. в частта за разноските, като същото бъде отменено в частта, в която на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лева. Молителят поддържа, че е бил подведен от указанието на въззивния съд, че решението подлежи на обжалване, което е доведо до разноски за касационната инстанция. Поради това намира, че не следва да дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника. Ответникът по молбата ЗК „УНИКА” АД не представя отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, като обсъди доводите на страните, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С постановеното по делото определение № № 60173 от 02.08.2021г. е оставена без разглеждане касационната жалба на адв. С. К. К. срещу решение № II – 78 от 07.07.2020г. по гр.д. № 621/2020г. на Бургаски окръжен съд и касаторът е осъден да заплати на ЗК „УНИКА” АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, тъй като е бил представляван в производството от юрисконсулт, който е подал отговор на касационната жалба, съдържащ искане за прсъждане на юрисконсултско възнаграждение. Без значение за отговорността на касатора за разноски е обстоятелството, че въззивният съд в диспозитива на решението си е дал неправилни указания за обжалваемост на постановеното въззивно решение. Отговорността за разноски в касационното производство се поражда при наличие на предвидения в чл.78 ГПК фактически състав, включващ неоснователно предизвикан чрез подаване на касационна жалба правен спор, направени от ответника разноски и съдебен акт, с който жалбата е приета за неоснователна или недопустима. Следователно е неотносимо към пораждането на отговорността за разноски наличието на вина на касатора за предизвикване на правния спор, във връзка с който са направени. По изложените съображения искането на касатора за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,