Решение № 10165 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16037/2010 г.

Решение № 10165 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16037/2010 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, против решение № 457 от 12.11.2010 г., постановено по адм. дело № 113 от 2010 г. по описа на Административния съд - Велико Търново, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 900470 от 13.11.2009 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, и потвърден с решение № 21 от 18.01.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. В. Търново, в частта, в която на Андриан Михайлов Петков е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 7 561.41 лв., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 29 730.60 лв. ведно със съответните лихви върху тези суми, както и в частта, в която е изменен РА, като е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 3 200 лв., вместо определения като дължим данък в размер на 12 416.78 лв. и съответните лихви върху тях. Решението е обжалвано и в частта на присъдените разноски от 2 844 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, решението на Административен съд- В. Търново е резултат на неправилна преценка на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, довела до погрешния извод относно липсата на една от установените при ревизията предпоставки за облагане на лицето по особения ред на чл. 122 от ДОПК, а оттам и до неправилно приложение на предвидените в разпоредбата на чл. 122, ал. 2 ДОПК правила за определяне на данъчната основа. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се отправя искане решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена изцяло жалбата. Ответникът по касационната жалба - Андриан Михайлов Петков, не е взел становище по същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административния съд - Велико Търново, е отменен РА № 900470/13.11.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- В. Търново, потвърден с решение № 21/18.01.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- В. Търново в частите му, с които е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 7561.41 лв. и е определен данък за довнасяне по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 29 730.60 лв. ведно със съответните лихви върху тези суми. Със същото решение е изменен РА в частта му, с която е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 12 416.78 лв., като вместо това е установен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 3 200 лв. ведно със съответната лихва върху тази сума. За да отмени РА в горепосочените части, в които на А. Петков са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, съдът е счел за необосновани констатациите на органите по приходите, че е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Съдът е анализирал подробно констатациите на органите по приходите, касаещи паричния поток на Петков за 2005 г. и 2007 г., вследствие на което е достигнал до извода, че неправилно е формирана данъчната основа в размер на 33 755.89 лв. (за 2005 г.) и в размер на 75 781.13 лв. (за 2007 г.), представляващи превишаване на разходите над декларираните и получени приходи по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК. По същество, съдът не е споделил извода на органите по приходите, че към края на финансовата 2005 г. лицето е имало превишение на приходите над разходите със сумата 5 507 лв., която е посочена в РД като крайно салдо към м. 12.2005 г., а към края на 2007 г. превишението на приходите над разходите е в размер на 175 638.89 лв. Предвид това, съдът е счел за необоснована преценката на ревизиращите органи, че е налице недостиг на парични средства в размер на 33 755.89 лв. за м. 08.2005 г. и съответно в размер на 4 865.51 лв. за м. 07.2007 г. и в размер на 70 915.62 лв. за м. 09.2007 г. по съображения, че незаконосъобразно е третирано превишението на извършените разходи над получените доходи/ приходи за даден месец като данъчна основа по смисъла на чл. 123, ал. 1 ДОПК за цялата 2005 г. и 2007 г. Съдът е достигнал до този извод, тъй като е приел, че в случаите на определяне на основа по чл. 122 ДОПК се касае за подоходно облагане, което е на годишна база и съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ следващият се данък се определя съобразно годишния облагаем доход, изчислен именно на база приходите за целия период на финансовата година. Така постановеното решение е правилно. При извършената ревизия на Андриан Михайлов Петков са установени данни за несъответствие в декларираните приходи и доходи и направените разходи, поради което е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, представляващи основание за определяне на данъчната основа и съответния данък по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че в случая не са налице посочените от органите по приходите обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК за определяне на данъчната основа по особения ред. Относно обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за данъчната 2005 г. изводите на съда са направени въз основа на анализа на събраните по делото доказателства и се споделят от настоящия състав на ВАС. Преценката за несъответствие между декларираните и/или получени приходи и доходи с имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице, която е направена от органите по приходите, е основана на констатацията, че към 01.01.2005 г. началното салдо на разполагаемите от ревизираното лице парични средства е в размер на 42 082.64 лв., а всъщност следва да се приеме, че към посочената дата размерът на началното салдо на разполагаемите средства на лицето възлиза на 191 379.67 лв., съобразно заключението на изслушаната ССчЕ. Правилно заключението е било кредитирано от съда в описаните в съдебното решение негови части негови части, тъй като вещото лице е проследило както наличните суми от теглените средства от ревизираното лице, които са били по сметка на неговия брат, така и движението по сметката му в "Сосиете женерал експресбанк", за които се твърди, че са получени в резултат на внесени по сметката от брат му суми и и съответно изтеглени от ДЗЛ. В своята методика експертът е спазил методиката, която е използвала приходната администрация, за да установи приходите и разходите на лицето за съответните периоди, като изрично е заявило, че като разход не е отчитало разходите за лизинг, тъй като предметът на лизинговия договор е прехвърлен на лицето на 26.01.2001 г. и към тази дата лизингът е бил покрит. Съдът правилно е съобразил, че полученият недостиг е бил елиминиран веднага в следващия период чрез постъпила сума от 82 480.16 лв., която е била призната за разполагаема от данъчните органи и в тази връзка законосъобразно е приел, че е оборена презумпцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Данъчната основа в размер на 33 755.89 лв., представляваща превишение на разходите над декларираните и получени приходи по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК, е формирана неправилно, тъй като незаконосъобразно е третирано превишаването на извършените разходи над получените доходи за м. 08.2005 г. като данъчна основа по смисъла на чл. 123, ал. 1 ДОПК за цялата 2005 г. Както правилно е посочил АС, в случаите на определяне на основа по реда на чл. 122 ДОПК става въпрос за подоходно облагане, което е на годишна база и съгласно чл. 35, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) следващият се данък се определя съобразно годишния облагаем доход, изчислен именно на база приходите за целия период на финансовата година. Правилно е отчетено, че чл. 122 от ДОПК предвижда особено облагане, което действително предполага определяне на облагаемата основа по аналогия, но при зачитане на общите правила относно периода, за който се определя тази облагаема основа и, съответно, следващия се данък. Неоснователно е и възражението на касатора, че административният съд неправилно е изменил ревизионния акт в частта на дължимия данък за 2006 г. и е отменил ревизионния акт в частта относно определената данъчна основа за 2007 г. В случая, както за 2006 г., така и по отношение на данъка за 2007 г., съдът правилно е съобразил липсата на превишение на разходите над получените доходи, наличието на положително първоначално салдо на разполагаемите средства, като паричният поток на лицето, неговите налични средства към 01.01.05 г., са в горепосочения размер от 191 379.67 лв., както и обстоятелството, че лизинговите вноски следва да бъдат изключени от разходите на лицето за съответните години по съображенията, изложени по- горе. Предвид това, при формиране на данъчната основа за облагане на данъка от продажбите на ревизираното лице за 2006 г. и 2007 г., правилно съдът е възприел като релевантна методиката за определяне методиката за определяне на данъка само върху годишната данъчна основа за доходи от продажба на недвижими имоти, без да се включват и доходи от други източници, тъй като не е налице хипотезата на чл. 123, ал. 2 от ДОПК, касаеща направени разходи които явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. Направеното оплакване от касатора, основано на противната теза е неоснователно и не може да бъде споделено. В реда на изложеното следва да бъде посочено още, че първостепенният съд законосъобразно е приел данъчната основа за доходи от продажба и замяна на недвижимо имущество, посочена от самото лице, като достоверна пазарна цена на имотите, намалена с нормативно признатите разходи. Този подход на ценене на представените доказателства при определяне на данъчната основа, изчислена като положителна разлика между справедливите пазарни цени на имотите (неоспорени в административното производство) и себестойността на продадените имоти, след приспадане на признатите разходи, е правилен и в тази част определянето на данъчния резултат е в съответствие с установената фактическа обстановка. По изложените съображения, приетите с обжалваното съдебно решение изводи за приходи и разходи за 2005 г., 2006 г. и 2007 г., формиращи данъчна основа за определяне на данъчните задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ на Андриан Михайлов Петков са правилни, поради което решението в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,