Определение № 9140 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8882/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Щ. Д., срещу определение № 1730 от 13.07.2026 г., постановено по адм. д. № 349/2026 г. по описа на Административен съд Добрич, с което е оставена без разглеждане жалбата на А. Щ. Д., против мълчалив отказ на община Каварна, отдел „Местни данъци и такси“ по искане с вх. № РД-14-132/8/11.05.2026 г., и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател обосновава изводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон – основание за обжалване по чл. 209, т. 3 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт. Ответникът – началникът на отдел „Местни данъци и такси“ при община Каварна, изразява становище за неоснователност на оспорването. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащо на обжалване определение, като разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да определи частната жалба като неоснователна, настоящата съдебна инстанция съобразява установените по спора факти. Производството пред Административен съд Добрич е инициирано по жалба на А. Щ. Д., против мълчалив отказ на община Каварна, отдел „Местни данъци и такси“ по искане с вх. № РД-14-132/8/11.05.2026 г. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 11.05.2026 г. жалбоподателят е направил искане до община Каварна, отдел „Местни данъци и такси“, в което е цитирал административно дело № 111/2026 г. по описа на Административен съд Добрич и е поискал да бъде служебно отразена подадена от него декларация по партидата (на имота), да бъдат коригирани (сторнирани) задълженията му за такса за битови отпадъци и да му се предостави актуална справка за задълженията. Административният орган е отговорил по направеното искане с писмо изх. № РД-14-132(9)/15.06.2026 г., с което е уведомил А. Щ. Д., че задълженията му са изчислени съобразно данните в подадена от него декларация с вх. № 5805000402/23.07.2024 г., съобразно заявеното неползване за 2025 г. на предлаганите от общината услуги по сметосъбиране и сметоизвозване. В отговора до г-н Д. е посочено, че след като общинската администрация е съобразила неползването на тези услуги не ги е включила при определянето на таксата, която е изчислена в намален размер и е само за компонентите – такса за поддържане и експлоатация на депо и такса за поддържане чистота на териториите за обществено ползване. Изрично в отговора на кмета на общината е посочено, че г-н Д. е освободен от такса за сметосъбиране и сметоизвозване на основание подадената декларация по партида 2012047970001, но му е начислена такса „Битови отпадъци“ за поддържане на депо от 6,70 лева и за чистота на териториите за обществено ползване от 10,11 лева, или общо в размер на 16,81 лева или 8,59 евро, които винаги се дължат независимо дали имотът се ползва или не. При съобразяване на тази фактическа установеност административният съд е обосновал извод за недопустимост на оспорването поради липса на годен предмет. Прието е, че не е налице бездействие на общинската администрация по подадената от г-н Д. декларация по реда на ЗМДТ, с която той е заявил, че няма да ползва имота и съответно услугите по сметосъбиране и сметоизвозване. Съдът е обосновал извод, че постановеният по искането отговор обективиран в оспореното писмо има само информативен характер и не поражда права и задължения за неговия адресат, с оглед което не представлява индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал. 1- ал. 4 от АПК. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, вр. чл. 9б от ЗМДТ препраща към реда на ДОПК относно производството за установяване на местни такси. В глава Четиринадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните такси (и данъци) са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В процесуалния закон е предвиден и специален ред за защита на адресата във връзка с констатациите на органа, установил публичните задължения. Видно от доказателствата по делото в настоящия случай не е издаван акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци. При съобразяване на предвидената правна регламентация правилно и обосновано на доказателствата по делото административният съд е приел, че в случая не е налице формиран мълчалив отказ на административния орган по смисъла на чл. 58 от АПК по подаденото от А. Щ. Д. искане от 11.05.2026 г. до община Каварна, отдел „Местни данъци и такси“, с което е поискал да бъде служебно отразена подадена от него декларация по партидата (на имота), да бъдат коригирани (сторнирани) задълженията му за такса за битови отпадъци и да му се предостави актуална справка за задълженията. Административният орган е отговорил по заявеното от Д. искане с писмо изх. № РД-14-132(9)/15.06.2026 г., с което го е уведомил, че задълженията му са изчислени съобразно данните в подадена декларация с вх. № 5805000402/23.07.2024 г., с оглед заявеното неползване за 2025 г. на предлаганите от общината услуги по сметосъбиране и сметоизвозване. Обяснено е, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване не са включени при определянето на таксата битови отпадъци за имота и същата е изчислена в намален размер, като включва само компонентите – такса за поддържане и експлоатация на депо и такса за поддържане чистота на териториите за обществено ползване. Изрично е уточнено, че г-н Д. е освободен от такса за сметосъбиране и сметоизвозване на основание подадената от него декларация по партида 2012047970001, но му е начислена такса „Битови отпадъци“ за поддържане на депо от 6,70 лева и за чистота на териториите за обществено ползване от 10,11 лева, или общо в размер на 16,81 лева или 8,59 евро, които винаги се дължат независимо дали имотът се ползва или не. Анализът на съдържанието на коментираното писмо изх. № РД-14-132(9)/15.06.2026 г. сочи, че същото има уведомителен характер и с него не се създават права или задължения за жалбоподателя и не се засягат негови законни интереси. Писмото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 – ал. 4 от АПК, обективиращ властническо волеизявление на административен орган с пряк правопораждащ, правопрекратяващ, правоизменящ или правопогасяващ характер, поради което и не подлежи на съдебен контрол. Правилно административният съд е приел наличието на хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК и е оставил жалбата без разглеждане, и прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство. При съобразяване на гореизложеното, определението на първоинстанционния съд е правилно. Като съобрази направените фактически и правни изводи, Върховният административен съд, първо отделение