Определение № 361 от 18.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 61269/2016 г.

С определение № 723/ 18.10.2016 г. по настоящето дело не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 68 от 25.02.2016 г. по в.т.д.№ 736/ 2015 г. в частта му, с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] 35 749,01 лв – дължимо възнаграждение по договор за изработка от 20.08.2011 г. и анекс към него от 20.09.2011 г., законната лихва върху тази сума от 26.02.2013 г. до окончателното изплащане на възнаграждението; 2 111,93 лв и 905,70 лв – неустойка за забавено плащане и за пълно неизпълнение по същия договор и 2 888,07 лв – обезщетение за забавено изпълнение. Съгласно чл.296 т.3 ГПК, в тази част въззивното решение е влязло в сила на 18.10.2016 г. Постъпила е молба от [фирма], [населено място] – ответник по делото, за връщане на сумата 41 654,71 лв, депозирана по сметка на ВКС и представляваща обезпечение за спиране на изпълнението на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд № 68 от 25.02.2016 г. по в.т.д.№ 736/ 2015 г. Ответната страна – [фирма], [населено място] – счита, че не са налице предпоставките за освобождаване на сумата, тъй като исковете й са уважени с влязло в сила решение и предназначението на внесената сума е именно да обезпечи изпълнението на това съдебно решение. Претендира сумата да бъде преведена по сметка на частен съдебен изпълнител (Ч.) рег.№ ***, при когото е образувано дело за събиране на признатите с влязлото в сила решение вземания. Постъпило е и искане от Ч. рег.№ *** по изп.д.№ 20168040400209 с взискател [фирма], [населено място] и длъжник [фирма], [населено място], за превеждане на сумата по негова сметка с оглед събиране на присъдените вземания. Удостоверено е, че тези вземания не са погасени в изпълнителното производство. Съдът констатира, че делото е образувано по искова молба на [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място]. С въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 68 от 25.02.2016 г. по в.т.д.№ 736/ 2015 г. исковете са уважени частично. С определение № 237 от 10.05.2016 г. по ч.т.д.№ 1025/ 2016 г. на ВКС, ІІ т.о., изпълнението на горепосоченото въззивно решение е спряно на основание чл.282 ГПК – тъй като е внесена парична гаранция в размер 41 654,71 лв. Понастоящем въззивното решение е влязло в сила и ответникът иска връщане на обезпечението. Ищецът се противопоставя, като оспорва твърденията на противната страна за уреждане на отношенията във връзка с присъдените суми и претендира да се удовлетвори от обезпечението. При това положение молбата на [фирма], [населено място] за освобождаване на внесената като гаранция сума е неоснователна. Съгласно чл.282 ал.5 ГПК, обезпечението се освобождава в случаите, когато искът за обезпеченото вземане бъде отхвърлен или ако производството по този иск бъде прекратено. По аргумент за противното, при уважаване на иска внесената като обезпечение сума не подлежи на връщане. Тя се задържа и продължава да обезпечава изпълнението на присъденото вземане, като право да я получи има кредиторът по влязлото в сила решение, а не длъжникът. Поради това молбата за връщане на сумата следва да бъде отхвърлена, а следва да бъде уважено искането за превеждането й по сметка на съдебния изпълнител, при който е образувано производство за принудително събиране на присъдените вземания. По изложените съображения съдът