Решение № 2252 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13364/2015 г.

Решение № 2252 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13364/2015 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" - Областно пътно управление, гр. Р., представлявана от М. М., против заповед № РД 46 - 763 от 07.10.2015 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е отменена заповед № РД-46-347 от 08.04.1998 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като постановен при неспазване на установената форма, в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 2 - 4 от АПК. По изложените съображения моли да се отмени обжалваната заповед. В откритото съдебно заседание на ВАС чрез процесуалния си представител юрк. Пашева поддържа жалбата. Ответната страна-министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрк. Панайотова, и в писмено становище оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна поради това, че заповедта е законосъобразна. Жалбата е подадена по пощата в законноустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК / видно от датата на пощенското клеймо л. 148 от делото/ и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваната в настоящия процес заповед № РД 46-763 от 07.10.2015 г., на основание чл. 24, ал. 1, изр. 2 и ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ и чл. 47, ал. 7 от Правилника за прилагане на закона /ППЗСПЗЗ/, във връзка с описаните фактически основания в Доклад № 93-10499/ от 07.10.2015 г., министърът на земеделието и храните е отменил заповед № РД-46-347 от 08.04.1998 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, с която на Пътно управление, гр. Р. е запазено правото на ползване върху 249,323 дка земеделски земи от от държавния поземлен фонд (ДПФ), находящи се в землището на гр. Д. могили, представляващи декоративен разсадник. От съдържанието на заповедта и посочения по-горе доклад/л. 85 от делото/, а и от посочения в него констативен протокол/л. 40 от делото/ се извлича съображение, че процесната територия е изоставена и не се ползва по предназначение като декоративен разсадник, което е наложило да бъде прекратено правото на ползване върху нея-с оглед възможността за включване на земята в тръжна процедура по реда на чл. 24а, ал. 1 от ЗСПЗЗ. От приложените по делото доказателства се установява, че процедурата по прекратяване на правото на ползване върху земеделската земя е започнала по предложение на директора на Областна дирекция "Земеделие" -гр. Р., с което е поискана отмяна на заповед № РД-46-347 от 08.04.1998 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, по съображения, че предоставената земя представлява изоставена територия -обрасла с храсти и различни дървесни видове, за което е представен констативен протокол от 01.04.2015 г. Изготвеният впоследствие доклад, възпроизвел установяванията в него, е послужил като фактическо основание за издаването на заповедта от министъра, предмет на настоящата жалба. От приложената административна преписка от фактическа страна се установява още и, че земеделската земя, предмет на заповедта, е частна държавна собственост, видно от АДС № № 37, №, 1125 и 1126. В скиците, приложени по делото, за имотите е вписан собственик Държавния поземлен фонд, който обхваща земеделските земи, които са държавна собственост, включително и такива, които са застроени или представляват прилежащи площи към стопански сгради. В доклада са посочени, а в преписката са приложени и три съдебни решения, с последното от които - № 130/19.09.2014 г. на ВКС, постановено по гр. д. № 7177/2013 г., е признато по отношение на "Пътно поддържане" ЕООД гр. Б., че Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, е собственик на процесния имот- с оглед обосноваване на съображението, че изпълнението на това решение налага отмяна на влязлата в сила заповед за предоставено право на ползване по отношение на земеделските земи от ДПФ. При тези данни по делото, настоящият състав направи следните правни изводи: Заповедта е издадена от компетентен орган-съобразно разпоредбата на чл. 47, ал. 7 ППЗСПЗЗ, в която законодателят е предоставил на министъра на земеделието и храните правомощието да изменя и отменя заповеди, издадени по реда на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ. Тя е издадена и в необходимата форма. Известно е, че задължителна част от съдържанието на един индивидуалния административен акт, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, е да бъдат изложени фактическите и правни основания за издаване на акта. В случая няма спор, че правни основания са налице, спорът е дали са изложени фактически. Няма колебания в теорията и практиката на ВАС, че изискването за мотивировка представлява гаранция за законосъобразност на акта, което законът е установил в защита правата и законните интереси на адресатите на административния акт. Съгласно ТР № 16 от 1975 г. на ОС на ГК на ВС, незагубило сила и към настоящия момент, е допустимо мотивите към административния акт да не са изложени в него, а и не е необходимо да съвпадат по време с издаването на административния акт-възможно е те да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване. Такъв е настоящият случай, а иначе вън от съмнение е, че излагането на мотиви е и необходима предпоставка за осъществяване на проверката, дължима от съда при оспорване на административния акт. В случая, с оглед отразеното в посочения по-горе доклад, изрично цитиран в оспорената заповед, следва да се приеме, че тези законови изисквания са спазени, т. е. неоснователно е твърдението, че в заповедта липсват мотиви. При постановяване на оспорената заповед не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърдението, че в заповедта не е посочено пред кой орган и в какъв срок тя може да се обжалва, отговаря на действителното положение, но не е основание за отмяна на заповедта. Порокът не е съществен, предвид подаване на настоящата жалба пред надлежния съд и в законния срок, т. е. не е обусловил причина за нарушено право на защита. Оспорената заповед е съобразена и с материалния закон и с неговата цел. Според чл. 24, ал. 1, изречение второ ЗСПЗЗ министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственика за земите от ДПФ, като ги отдава под наем или аренда, учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба и замяна със земеделски земи на физически и юридически лица по парична равностойност, определена съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2. Земеделските земи от държавния поземлен фонд, предоставени за ползване на Пътно управление, гр. Р., са такива по смисъла на чл. 24, ал. 2 във връзка с ал. 1. Редът за предоставянето на земята на ползвателите по чл. 24, ал. 2 е определен в ал. 2 на чл. 47 ППЗСПЗЗ. От друга страна, в чл. 47, ал. 7 ППЗСПЗЗ законодателят изрично е предоставил на министъра на земеделието и храните правомощието да изменя и отменя заповеди, издадени по реда на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ. Възраженията на оспорващото дружество не държат сметка, че съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 7 от ППЗСПЗЗ в относимата редакция, министърът на земеделието и храните може да изменя и да отменя заповеди, издадени по реда на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, и да прави предложения за промяна или отмяна на решения на Министерския съвет за предоставени земи по реда на чл. 24, ал. 3 ЗСПЗЗ при отпадане на нуждите или установени нарушения при ползването на земеделски земи от държавния поземлен фонд. Верно е твърдението в жалбата, че с този текст изрично са предвидени само две хипотези, при които може да бъде отменена влязла в сила заповед за предоставено ползване на земеделска земя от държавния поземлен фонд, както е верно, че фактически основания за наличие на някоя от тези две предпоставки не са изложени в самата заповед. Установени са обаче нарушения при ползването на земеделски земи от държавния поземлен фонд. Т. е. основанията за наличие на осъществен фактически състав на чл. 47, ал. 7 от ППЗСПЗЗ по втората хипотеза могат да се извлекат от съпътстващите документи, съдържащи се в административната преписка, посочени по-горе. Иначе казано, прекратено е правото на ползване върху предоставената земеделска земя, част от държавния поземлен фонд, поради нарушения при ползването на земеделски земи от този фонд. Така и в решение № 41 от 03.01.2012 г. по адм. д. № 3667/2009 г. на Върховния административен съд, оставено в сила с решение № 9706 от 04.07.2012 г. по адм. д. № 3682/2012 г., 5 чл. с-в на ВАС. От анализа на посочените норми, съпоставени с описаните писмени доказателства, не се установи обжалваната заповед да е постановена в нарушение на материалния закон. Приетите за установени фактически обстоятелства съответстват на действителните, поради което твърденията в жалбата за противното са неоснователни. Обобщено, министърът на земеделието и храните е издал обжалваната заповед в кръга на предоставената му материална компетентност, при спазване на административно производствените правила, в съответната форма, при спазването на материалния закон и в съответствие с неговата цел. При извършената служебна проверка не се установиха основания по чл. 146 АПК за нейната отмяна. По тези съображения настоящият състав намира оспорената заповед за законосъобразен административен акт, поради което жалбата, като неоснователна и недоказана, следва да бъде отхвърлена Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК Върховният административен съд, четвърто отделение