Определение № 12248 от 01.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9200/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частни жалби на д-р П. П. К. - доктор по Обществени комуникации и информационни науки на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалист по комуникация при рискове и кризи, член на Съюза на учените в България, квалифициран експерт и член на управителния борд на международната неправителствена организация за прозрачност в ядрената енергетика „Nuclear Transparency Watch”, от гр.София и Национално движение „Екогласност“ чрез зам. председателя П. П. Т. против Определение № 11009 от 30.03.2025 г., постановено по адм.д. № 12371/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което са оставени без разглеждане жалбите им срещу Становище по екологична оценка № 1-1/27.06.2024 г. на министъра на околната среда и водите, с което е съгласуван проект на актуализирана Стратегия за управление на отработено ядрено гориво (ОЯГ) и радиоактивни отпадъци (РАО) в България - Национална програма в съответствие с Директива 2011/70/Евратом и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател д-р П. П. К. излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Счита че има пряк и личен правен интерес да обжалва Становището по екологична оценка № 1-1/27.06.2024 г. на министъра на околната среда и водите, тъй като решенията за управлението на РАО и ОЯГ засягат здравето, живота и средата на всички граждани, в т.ч. и неговите. В подкрепа на горното се позовава на чл. 17 от Закона за опазване на околната среда и чл. 6 и чл. 7 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (т. нар. Орхуска конвенция). Иска да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Частният жалбоподател Национално движение „Екогласност“ чрез зам. председателя П. П. Т. също излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Посочва, че юридическите лица с нестопанска цел имат право да подават жалби в защита на правата и обществените интереси, определени в техния устав. Заявява, че поддържа мотивите в жалбата срещу обжалваното Становището по екологична оценка № 1-1/27.06.2024 г. на министъра на околната среда и водите, което засяга въпрос със значим обществени интерес относно здравето на хората и замърсяването с радиация на околната среда, което е предмет на националната сигурност. Иска да се отмени обжалваното определение Ответникът по частните жалби – Министъра на околната среда и водите, чрез процесуални представители гл. юрк. Е.Найденова и гл.юрк. П.Петков, излага съображения за неоснователност на частните жалби и правилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска да се остави в сила обжалваното определение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира частните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледани по същество, частните жалби са основателни. С обжалваното определение, административният съд, на основание чл. 159, т.2 и т.4 от АПК е оставил без разглеждане жалбите на д-р П. П. К. и Национално движение „Екогласност“ срещу Становище по екологична оценка № 1-1/27.06.2024 г. на министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 84, ал. 1 и ал. 2 и чл. 88 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), чл. 26, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (Наредбата за ЕО), във връзка с чл. 31, ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и чл. 36, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС) е съгласуван Проект на актуализираната Стратегия за управление на отработено ядрено гориво (ОЯГ) и радиоактивни отпадъци (РАО) в България- Национална програма в съответствие с Директива 2011/70/Евратом, с възложител Министерство на енергетиката и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че за жалбоподателя П. П. К. липсва правен интерес от оспорване на процесния акт, тъй като оспореното съгласуване не рефлектира пряко и непосредствено върху правната му сфера, не засяга негови права и законни интереси и не създава задължения. Позовал се е на практиката на Съда на Европейския съюз във връзка с разпоредбата на чл. 9, параграф 3 от Орхуската Конвенция, която няма непосредствено действие съгласно правото на Съюза, /Решение на Съда, голям състав, от 8 март 2011 г. по дело Lesoochranárske zoskupenie VLK, C-240/09/ и е формирал извода, че чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Орхуската конвенция предоставят правна възможност, но не изключват задължението за доказването на пряк и непосредствен правен интерес, съгласно чл. 120, ал. 2 КРБ и чл. 147, ал. 1 АПК, какъвто в случая П.К. не е доказал. По отношение на жалбоподателя Национално движение „Екогласност“ съдът е счел, че същият не притежава процесуална правосубектност да оспори процесното становище. Посочил е, че при направената служебна справка в ТРРЮЛНЦ е установено, че Национално движение „Екогласност“ не е изпълнило задължението си за пререгистрация по § 25, ал. 1 ЗЮЛНЦ, поради което сдружението не отговаря на изискванията на националното законодателство. Отбелязал е, че възникването на правосубектност на сдружение представлява сложен фактически състав, който за Национално движение „Екогласност“ не е завършен. В заключение е обосновал извода, че Национално движение „Екогласност“ не притежава правосубектност и не представлява „засегната общественост“ по смисъла на § 1, т. 25 във връзка с т. 24 от ДР на ЗООС. Постановеното определение е неправилно. С обжалваното Становище по екологична оценка № 1-1/27.06.2024 г., на основание чл. 84, ал. 1 и ал. 2 и чл. 88 от Закона за опазване на околната среда, чл. 26, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми във вр. с чл. 31, ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие, чл. 36, ал. 4 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми и проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитени зони, Министърът на околната среда и водите е съгласувал проект на актуализирана Стратегия за управление на отработено ядрено гориво (ОЯГ) и радиоактивни отпадъци (РАО) в България - Национална програма в съответствие с Директива 2011/70/Евратом. По силата на разпоредбата на чл. 88, ал. 3 от Закона за опазване на околната среда заинтересуваните лица могат да обжалват становището по екологична оценка или решението, с което е преценено да се извършва или да не се извършва екологична оценка, по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му. Спорният по делото въпрос е д-р П. П. К. и Национално движение „Екогласност“ - юридическо лице с нестопанска цел, създадено с цел да работи за решаване на екологични проблеми в България, да събира и дава гласност на информация за околната среда, да изисква решаване на екологични проблеми и т.н., явяват ли се заинтересовани лица. Вярно е, че правото на оспорване в общия случай се базира на доказан пряк и непосредствен личен правен интерес, но в случая първоинстанционният съд не е съобразил няколко релевантни факти и съображения. Проектът на актуализирана Стратегия за управление на отработено ядрено гориво (ОЯГ) и радиоактивни отпадъци (РАО) в България е в изпълнение на задълженията на Република България по Единната конвенция за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци и Директива 2011/70/ Евратом от 19 юли 2011 г. за създаване на рамка на общността за отговорно и безопасно управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци при спазване на изискванията на националното законодателство и стандартите на безопасност на Международната агенция за атомна енергия. Следователно касае се за акт в процедура по Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ в изпълнение на посочения по-горе поет от страната ни ангажимент. В случая жалбите са насочени в защита на правото на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи, което право е гарантирано от чл. 55 от Конституцията на Република България. Правото на жалба на жалбоподателите, се гарантира от правото на обществеността да участва при вземането на административни решения с ефект върху околната среда, каквито са решенията по ОВОС. Съгласно чл. 3, т. 11 от ЗООС, опазването на околната среда се основава на принципа за достъп до правосъдие по въпроси, отнасящи се до околната среда. С чл. 88, ал. 2 от ЗООС е предвиден достъп до становището по екологична оценка или решението, с което е преценено да се извършва или да не се извършва екологична оценка, на обществеността, засегнатите и заинтересуваните страни и всяка държава, за която има вероятност да бъде засегната от прилагането на плана или програмата по ред, определен с наредбата по чл. 90, ал. 1. В тази хипотеза, според настоящия съдебен състав, както физическите лица, така и юридическите лица с нестопанска цел с предмет на дейност и цел на създаване в насока действия в защита на околната среда, попадат в обхвата на понятието "общественост" по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗООС. Правото на жалба срещу становище по екологична оценка принадлежи съгласно чл. 88, ал. 2 от ЗООС на заинтересуваните лица, вкл. физическите лица, чиито права и законни интереси от поддържане на здравословна околна среда са непосредствено засегнати или има вероятност да бъдат засегнати от осъществяване на инвестиционното предложение; а също така и на юридическите лица с нестопанска дейност, създадени с предмет на дейност решаване на екологични проблеми, каквото е и Национално движение „Екогласност“. Както д-р П. П. К., така и Национално движение „Екогласност“ се явяват представители на "засегнатата общественост" по смисъла на § 1, т. 25 от ДР на ЗООС. Защитата на живота на здравето на населението, в т.ч. лично на П.К. и наследниците му, във връзка с възникнали екологични проблеми, защитата на екологично чиста среда, в т.ч. и цел на сдружението, заложена в предмета му на дейност, обосновават правният им интерес. Като представител на „засегнатата общественост“ по смисъла на § 1, т. 25 от ДР на ЗООС д-р П. П. К. е надлежна страна със защитен от закона интерес да оспори становището по чл. 88, ал. 1 във връзка с ал.2 и ал.3 от ЗООС без да е необходимо да представя доказателства за субективните си права и интереси, свързани с оспореното становище. Национално движение „Екогласност“ е юридическо лице с нестопанска цел, което осъществява дейност в обществена полза. Сдружението е регистрирано съгласно изискванията на българското законодателство, като целите му са: да издирва, събира и дава гласност на информация за състоянието на околната среда; да организира акции за екологична защита на населението в съответствие със законите на страната и да изисква решаването на екологичните проблеми от съответните компетентни държавни органи. Предвид посочените цели Национално движение „Екогласност“ също се явява надлежна страна със защитен от закона интерес да оспори становището по чл. 88, ал. 1 във връзка с ал.2 и ал.3 от ЗООС. Приложимост в случая намират и клаузите на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (т. нар. Орхуска конвенция). На основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Орхуската конвенция е ратифицирана със закон, приет от 39-о НС на 02.10.2003 г., обнародвана е в ДВ, бр. 91 от 14.10.2003 г. и е в сила за Република България от 16.03.2004 г. Целта на член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция е да се осигури на представителите на обществеността, които отговарят на критериите, ако има такива, посочени в националното право (в конкретния случай физическо лице и юридическо лице с нестопанска цел с предмет на дейност и цел на създаване – решаване на екологични въпроси), достъп до административни или съдебни процедури за оспорване на действия или пропуски на частни лица и държавни органи, които нарушават разпоредбите на националното законодателство в областта на околната среда. Съгласно пар. 4, на чл. 9 от тази конвенция, страната по конвенцията следва да предостави адекватни и ефективни средства за правна защита. На национално ниво тази защита се предоставя чрез предоставеното право да се оспори по същество акта по чл. 88, ал. 1 от ЗООС, съгласно чл. 88, ал. 3 ЗООС. Съществуващите национални средства за защита по смисъла на чл. 9, пар. 4 от посочената конвенция създават възможност за ефективна защита срещу административен акт с цел гарантиране на правото на достъп до съд за осигуряване на здравословна среда и контрола за законосъобразност върху тях. Настоящият състав не споделя изводът на първоинстанционният съд, че Национално движение „Екогласност“ не притежава процесуална правосубектност да оспори процесното становище. Изтичането на срока за пререгистрация на ЮЛНЦ, който е инструктивен, не влияе на тяхната правоспособност, нито ограничава дейността им. Законът не предвижда непререгистрираните сдружения и фондации да се прекратяват и да се извършва ликвидацията им. Задължението на ЮЛНЦ, което е изпуснало срока за пререгистрация, не се погасява или преклудира, а единствено води до това, ЮЛНЦ да търпи негативните последици от липсата на пререгистрация, уредени в чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗЮЛНЦ. Ето защо дори и след изтичане на срока по § 25, ал.1 от ПЗР на ЗЮЛНЦ всяко ЮЛНЦ може да изпълни просроченото си задължение и да се пререгистрира, което е в обществен интерес, с оглед публичността на вписванията на обстоятелствата, отнасящи се до техния статут. Предвид изложените съображения, настоящият състав на ВАС намира, че не са налице предпоставките на чл.159, т.2 и т.4 от АПК по отношение на Национално движение „Екогласност“ и д-р П. П. К., поради което оспореното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. „второ“, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение