Определение № 422 от 18.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 2351/2017 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от адв. М. Я. – пълномощник на Д. В. Х., касатор по делото, съдържаща искане към съда да измени Решение № 272 от 02.10.2018 год. по настоящото дело в частта относно разноските. Искането е за присъждане на разноски и за предходните инстанции, съобразно частта, с която на Х. е присъдено допълнително обезщетение при частично уважаване на главния иск. Направено е и искане за изменение на първоинстанционното и въззивното решения и в частта, с която Х. е била осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 5 477.11 лв. – разноски пред Софийски градски съд, респективно 5 000 лв. – разноски пред Софийски апелативен съд. Ответникът по молбата – „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], по реда и в срока на чл. 248, ал. 2 ГПК не изразява становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК, и е допустима. Разгледана по същество – молбата е и основателна. С първоинстанционното решение № 9116/16.12.2016 г. по гр.д. № 7665/2014 г. по описа на Софийски градски съд „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на Д. В. Х. следните суми: на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата 20 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие, реализирано на 29.10.2013 г. в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 29.10.2013 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лв.; на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата 1 784.20 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение, извършени в резултат на пътно-транспортно произшествие, реализирано на 29.10.2013 г. в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 29.10.2013 г. Съобразно изхода на спора в първата инстанция застрахователното дружество е осъдено да заплати на адв. М. Я., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 952.10 лв. – адвокатско възнаграждение, дължимо от ответника съразмерно на уважената част от исковете, при предоставена на ищцата безплатна адвокатска помощ, респ. ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от общо 5 477.11 лв. – адвокатско възнаграждение, депозит за експертизи и свидетел, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Софийски апелативен съд по въззивна жалба на Д. В. Х. срещу първоинстанционното решение в частта, с която искът ѝ за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен до предявения размер от 80 000 лв., е потвърдил решението на Софийски градски съд и е осъдил въззивницата да заплати на застрахователното дружество 5 000 лв. – разноски за въззивната инстанция. С решение № 272/02.10.2018 г. по т.д. № 2351/2017 г. по описа на ВКС е отменено решение № 1231 от 31.05.2017 г. по в.гр.д. № 923/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът на Д. В. Х. срещу „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за разликата между уважената част от 20 000 лв. до частта в размер от 50 000 лв. и вместо това застрахователното дружество е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 30 000 лв. за претърпени от ищцата болки и страдания вследствие на настъпило на 29.10.2013 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 29.10.2013 г. до окончателното плащане, респ. „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на Д. В. Х. и припадащата се част от разноските пред ВКС, съобразно уважената от касационната инстанция част от претенцията, или сума в размер на 1 400 лв. С касационната жалба касаторът – настоящ молител, е поискал присъждане на разноски, направени за всички инстанции. С постановеното окончателно решение ВКС се е произнесъл само относно сторените пред касационната инстанция разноски, като е присъдил такива на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 1 400 лв. Направените от касатора пред първата и втората инстанции и поискани разноски са останали неприсъдени от ВКС съобразно приетия от последната инстанция нов размер на обезщетението за неимуществени вреди. С оглед на изложеното следва да се уважи молбата и се измени постановеното решение № 272/02.10.2018 г. в частта му за разноските. ВКС е бил сезиран с касационна жалба на Х., срещу тази част на въззивно решение, с която искът ѝ с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.) е бил отхвърлен. В касационната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното въззивно решение в потвърдителната му част, както и за преразгледждане на разноските, които са присъдени в полза, респ. в тежест на касатора пред предходните две инстанции. Претендираното от Х. обезщетение за неимуществени вреди е било в размер на 80 000 лв., а за имуществени – 1 784.20 лв. Първоинстанционният съд е присъдил 20 000 лв., а искът за обезщетение за имуществени вреди е уважил в цялост. Сторените разноски са били в размер на 3 650 лв., като с решението си съдът е присъдил 952.10 лв. съобразно уважената част от исковете. Обжалваемият интерес на Х. пред Софийски апелативен съд е бил за 60 000 лв. неимуществени вреди. Сторените разноски са в размер на 2 796 лв. Като е потвърдил първоинстанционното решение и при липса на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от страна на въззивника, съдът е присъдил в полза на застрахователя разноски в размер на 5 000 лв. Становището на настоящия съдебен състав е, че допълнително дължимите разноски на ищцата за първата инстанция възлизат на 1 329.15 лв., съобразно приетия от ВКС различен размер на обезщетението за неимуществени вреди. На същото основание за въззивната инстанция ѝ се дължат разноски в размер на 1 398 лв. за неимуществените вреди. Задължението ѝ за разноски към „Застрахователна дружество „Бул Инс“ АД също подлежи на редукция, като вместо сумите 5 477.11 лв. – разноски пред първата инстанция, и 5 000 лв. – сторени разноски пред въззивната инстанция, същите следва да бъдат намелени до размерите 2 778.75 лв. респ. – 2 500 лв. От това следва, че на адв. М. Я. – пълномощник на Д. В. Х., следва да бъдат присъдени допълнително още 2 727.15 лв. за първа и втора инстанции и се намали задължението на Х. към застрахователя до размера на 5 278.75 лв. Предвид горното, като счете молбата за основателна, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение