Определение № 11881 от 25.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10876/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на министъра на образованието и науката срещу разпореждане № 29452 от 10.09.2025 г. по адм. дело № 1949/2025 г. на Административен съд - София-град, постановено по касационна жалба с входящ номер 17943 от 15.07.2025 г. С обжалваното разпореждане административният съд е разпоредил връщане на касационна жалба с вх. № 17943/15.07.2025 г. по описа на АССГ, подадена от министъра на образованието и науката, чрез процесуалния си представител, срещу решение № 22779 от 02.07.2025 г. по адм. дело № 1949/2025 г. Частният жалбоподател подържа, че разпореждането е неправилно и иска да се отмени като се върне делото за администриране на касационната жалба на министъра на образованието и науката. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намери, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С решение № 22779 от 02.07.2025 г. по адм. дело № 1949/2025 г. АС - София-град е отхвърлил жалбата на А. Г. Х. - директор на основно училище "Христо Ботев" [населено място] срещу т. III на решение № 15 от 16.01.2025 г. на Комисията за защита от дискриминация, както и жалби, подадени от Министерството на образованието и науката и министъра на образованието и науката срещу т. I и т. IV на същото решение на Комисията за защита от дискриминация. Министерството на образованието и науката и министърът на образованието и науката, чрез процесуалния си представител, на 15.07.2025 г. са подали касационна жалба с вх. № 17943/15.07.2025 година. С разпореждане № 24615 от 17.07.2025 г. съдът е оставил без движение касационната жалба и е дал указания на касаторите в 7-дневен срок от съобщението да представят доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния административен съд в размер на по 70лв., както и доказателства за правоспособност на процесуалния си представител. С молба от 28.07.2025 г. от министъра на образованието и науката, чрез процесуалния си представител, е представено платежно нареждане за внесена държавна такса в размер на 70лв. и удостоверение за правоспособност. С разпореждане № 27596 от 18.08.2025 г. съдът е приел, че не са изпълнени указанията, дадени с разпореждането от 17.07.2025 г. за внасяне на две държавни такси по 70лв. и оставил без движение касационната жалба с указание касаторът - министърът на образованието и науката в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе държавна такса в размер на 70лв. по сметка на Върховния административен съд и представи доказателства за това. С обжалваното разпореждане № 29452 от 10.09.2025 г. по адм. дело № 1949/2025 г. на АССГ съдът е констатирал, че в указания 7-дневен срок от съобщението, получено на 25.08.2025 г., не са изпълнени указанията за внасяне на държавна такса. Поради това е разпоредил връщане на касационната жалба, подадена от министъра на образованието и науката срещу постановеното решение по делото. Разпореждането за връщане на касационната жалба на министъра на образованието и науката е неправилно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на А. Г. Х. - директор на основно училище "Христо Ботев" [населено място] и по жалба, подадена от Министерството на образованието и науката и министъра на образованието и науката срещу решение № 15 от 16.01.2025 г. на Комисията за защита от дискриминация и е проведено по реда на чл. 145 АПК вр. чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията. Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр. за производствата пред съд по този закон не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда. С Тълкувателно решение № 5 от 25.06.2024 г. по т. дело № 5/2021 г. Върховният административен съд е приел, че за касационните жалби срещу решения на административните съдилища, постановени в производства по чл. 68 ЗЗДискр. не се дължи държавна такса. Ето защо съдът неправилно е приел, че касационната жалба на министъра на образованието и науката е нередовна поради невнасяне на държавна такса съгласно изискването по чл. 227а, ал. 1 АПК и разпоредил връщането й. Поради това обжалваното разпореждане следва да се отмени и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената касационна жалба от министъра на образованието и науката. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,