Решение № 3676 от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10711/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК(Административнопроцесуалния кодекс). Образувано е по касационна жалба на И. Г. С., [ЕГН], против Решение № 19356/05.06.2025г., постановено по адм.д. № 2904/2025г. по описа на Административен съд София-град(АССГ), с което по жалба на "КБК ГРУП ШИПИНГ" ЕООД, ЕИК 201016454 гр. София е отменено Решение № 1040-21-692/21.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което е оставена без уважение жалбата, подадена срещу разпореждане № 33145 от 09.10.2023г. на длъжностно лице по чл. 60 от КСО, с което на основание чл. 60 ал. 1 от КСО, декларираната злополука станала с И. Г. С. на 26.10.2022г. е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО. В жалбата се поддържат твърдения, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Заявява нарушено право на защита, т.к. бил лишен от правото да ангажира доказателства, а експертното заключение не било предоставено в съда в срока, указан в ГПК, поради което не е могъл да се запознае с него и да го оспори. Решението било постановено при превратно тълкуване и обсъждане на събраните доказателства, относно начина на изпълнение на трудовите му задължения. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се остави в сила решението на директора на ТП на НОИ София – град. Претендира присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. Юрукова, която поддържа жалбата. Ответникът по касационната жалба - "КБК ГРУП ШИПИНГ" ЕООД, чрез адв. Тодорова, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както и да бъдат присъдени разноските по делото. Ответникът – директорът на ТП на НОИ София – град, не се представлява и не изразява становище. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. АССГ е бил сезиран с жалба от "КБК ГРУП ШИПИНГ" ЕООД срещу Решение № 1040-21-692/21.11.2023 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София - град, потвърждаващо Разпореждане № 33145 от 09.10.2023 г. на длъжностно лице по чл. 60 КСО, с което на основание чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната злополука станала с И. С. на 26.10.2022 г. е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО. С Решение №2628 от 14.03.2025г., постановено по адм.д. 10127/2024г. на тричленен състав на ВАС отменя Решение №7282/03.06.2024 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №12023/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на "КБК ГРУП ШИПИНГ" ЕООД срещу Решение № 1040-21-692/21.11.2023 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София – град и делото е върнато на АССГ за ново разглеждане от друг състав. Дадени са указания за назначаване на съдебна експертиза от вещо лице-автомобилен инженер, за установяване на обстоятелството дали извършената от С. ремонтна дейност на камиона се включва в длъжностната му характеристика за длъжността „шофьор на товарен автомобил“.. За да се произнесе, първоинстанционният административен съд е приел за установено, че на 31.05.2023 г. на основание и в срока по чл. 57, ал. 2 КСО в ТП на НОИ София – град е декларирана трудова злополука с вх. № 5101-21-455 от пострадалия И. С., въз основа на която е открито досие № 33145 (л.107 от адм.д.№12023/2023г.). Съгласно декларираното пред компетентните органи, на 26.10.2022 г. около 12 ч., по време на работа в база/депо в село Казичене на контрагент на работодателя, И. Г. С.-шофьор на тежкотоварен автомобил [рег. № на МПС], марка „Скания“, докато изчаква да натоварят контейнерен товар, е претърпял злополука, като при опит за ремонтиране на дефектирала въздушна възглавница е затиснат от камиона и е получил увреждане в [заличен текст], довело до временна неработоспособност. Във връзка с подадената декларация за трудова злополука, с писмо изх. № 5101-21-455/02.06.2023 г. до управителя на "КБК ГРУП ШИПИНГ" ЕООД са изискани документи, необходими за квалифициране на злополуката с пострадалия шофьор на автомобил за международни превози в дружеството. В отговор, от осигурителя са представени Протокол № 01 от 6.7.2023 г. и заповед за разследване на злополуката от осигурителя, трудов договор, длъжностна характеристика, споразумение и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, листове от книга за периодичен инструктаж по БЗР, служебна бележка за проведен начален инструктаж, писмени обяснения уведомление и справки от НАП по чл. 62, ал. 5, КТ, молби, болнични листове за временна неработоспособност на С. с причина: злополука - трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. Видно от ангажираните по делото доказателства, "КБК ГРУП ШИПИНГ" ЕООД не е декларирал в срока по чл. 57, ал 1 КСО травматичното увреждане на С. като трудова злополука, респ. издадените на лицето болнични листи във връзка със злополуката на 26.10.2022 г. не са били обжалвани от работодателя. На основание Заповед №1015-21-162/27.07.2023 г., издадена от директора на ТП на НОИ София – град, на компетентните длъжностни лица от НОИ е възложено извършване на проверка на станалата с И. С. злополука. Оправомощените лица са осъществили предписаните действия в чл. 8, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ) във вр. с чл. 58 КСО. Резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 26.10.2022 г., са посочени в Протокол № 62/25.09.2023 г., като срещу констатациите в него не са постъпили възражения от работодателя. Съобразно доказателствата, съдържащи се в досието и при съобразяване с констатациите в Протокол № 62/25.09.2023 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, с Разпореждане № 33145/09.10.2023 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО декларираната злополука вх. №5101-21- 455/31.05.2023 г., станала на 26.10.2022 г. с И. С., е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Срещу Разпореждане №33145/09.10.2023г на длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО е подадена жалба на 24.10.2023г. от „КБК ГРУП ШИПИНГ” ЕООД, която е оставена без уважение. Решаващият орган е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на чл.55, ал.1 от КСО за квалифициране на злополуката като трудова. В тази връзка се посочва, че към датата на злополуката 26.10.2022 г. пострадалият И. Г. С. е работил по трудов договор с осигурителя „КБК ГРУП ШИПИНГ” ЕООД, като на посочената дата, по време на работа, при опит да ремонтира въздушната възглавница на управлявания от него камион, И. С. е затиснат от камиона, вследствие на което е получил травми в [заличен текст], като увреждането е причинило временна неработоспособност. Изложените в жалбата възражения, свързани с нарушения от страна на пострадалия на правилата за безопасност на труда и самоволна работа не по нареждане на работодателя, както и образуваното съдебно производство срещу дадените на дружеството предписания от ИА “Главна инспекция по труда“, Дирекция „ИТ Софийска област“ с Протокол ПР2323122/21.07.2023г. за извършена проверка са приети за ирелевантни за квалифициране на злополуката за трудова. С Решение № 1040-21-692/21.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ София - град, е оставена без уважение жалбата подадена срещу разпореждане № 33145 от 09.10.2023г. на длъжностно лице по чл. 60 от КСО, с което на основание чл. 60 ал. 1 от КСО, декларираната злополука станала с И. Г. С. на 26.10.2022г. е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО. Съгласно дадените писмени обяснения от И. Г. С., на 25.10.2022г. същият е съобщил на началника си Е., който се намирал в чужбина, че влекач „Скания“ [рег. № на МПС] има издишаща въздушна възглавница, след което е бил изпратен от него в Кривина на сервиз на „Скания“. След като е отишъл в сервиза и не е могъл да бъде приет, защото имали много работа, се е обадил, че не могат да ги вземат и се е върнал в депото за контейнери, намиращо се в Казичене - Фарма парк № 28, където е паркирал за вечерта. В обясненията посочва, че началникът му го е уведомил, че на 26.10.2022 г. сутринта към или след 10,00 ч. ще изпрати въпросната възглавница, като му е казал да я смени на мястото, където е паркирал и ако може собственикът на депото - К. да му помогне. На сутринта последният му е отказал помощ, тъй като имал работа. Доколкото си спомнял е получил възглавницата и трябвало да влезе отдолу под влекача, тъй като отвън не се виждало какъв номер ключ трябва за развиване на възглавницата и връзки към нея. След влизане под влекача, за да провери какъв ключ ще му трябва за ремонта, като тръгнал да излиза из под резервоара, нещо гръмнало като бомба и го затиснало. Оказало се, че гръмнали и другите възглавници, което означавало, че просвета на влекача (камиона) падал ниско и го затискал. Пряк свидетел на случилото се няма. В своите обяснения управителя Е. отрича да е издавал указания на И. С. да предприема самоволно каквито и да било ремонтни дейности по превозното средство. В представения договор за абонаментно сервизно обслужване, сключен на 11.01.2021г (л.55-56 от адм.д.№12023/2023г), чл.3.1 изрично е записано, че сервизното обслужване на МПС се извършва в оторизираните сервизни центрове на Изпълнителя в градовете София, Бургас, Девня, Русе и Велико Търново в работни дни и през установеното за тях работно време, в съответствие с изискванията на производителя на МПС. В чл.3.2 е регламентирано, че разходите за транспортирането на МПС до оторизиран сервизен център на Изпълнителя и разходите за пътуване на механик, изпратен от Изпълнителя до посочено от възложителя място и обратно, са за сметка на възложителя. Съответно в чл.3.3 от договора е разписано, че извършването на сервизно обслужване на МПС извън оторизиран сервизен център на изпълнителя (пътна помощ) и/или извън установеното за оторизираните сервизни центрове на изпълнителя работно време или в неработни дни, както и извършването на сервизно обслужване извън графика или услугите, описани в Приложение №2, се извършва след потвърждаване от изпълнителя на получено от възложителя искане и се заплаща допълнително от възложителя съгласно актуалната ценова листа на изпълнителя. Видно от съдържанието на подписаната от С. длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност, в т.ІІ.5.6 е записано, че работникът е длъжен: т.ІІ-5, да полага необходимите грижи за нормалното функциониране на МПС, като проверява изправността на системите на автомобила – налягане и равнище на маслото в двигателя и скоростната кутия, осветление, ходова част, налягане на гуми и т.н. и т.ІІ-6, длъжен е да използва тахографа, да попълва коректно тахошайбите и да ги съхранява 28 дни след свалянето им от тахографа, да ги предава за съхранение в дружеството след 28-ден. В изпълнение на задължителните указания, дадени в мотивите на решението на ВАС, по делото от първоинстанционния съд е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, заключението по което е прието без възражения от страните. Вещото лице, запознавайки се с трудовия договор и длъжностната характеристика на С., дава заключение, че в двете точки(посочени по-горе) се изисква извършване на проверка и контролиране на системите на автомобила, които дейности по своята същност не включват отстраняване на възникнали повреди по МПС, т.е. в длъжностната характеристика за длъжността „шофьор“, в т.ІІ-5,6 няма изискване за извършване на ремонтни дейности. Анализирано е и съдържанието на т.ІІ-8 от същата длъжностна характеристика, съгласно което водачът е длъжен да изпълнява и други конкретни задачи, възложени от ръководителя и свързани с изпълнение на длъжността, като „други конкретни задачи, възложени от ръководителя“ според вещото лице не могат да противоречат на посочените в длъжностната характеристика други задължения. Според вещото лице водачът е влезнал под влекача, без да го осигури срещу пропадане и вероятно без да откачи ремаркето, което само по себе си означава, че той няма необходимите технически умения и познания за да извърши този ремонт. Пред съда са събрани гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели. От показанията на същите се установява, че шофьорите на камиони в дружеството не извършват ремонт на автомобилите, а това става в специализиран сервиз, като са дадени изрични инструкции на пострадалия да закара камиона в този сервиз. Твърденията, свързани с нарушения от страна на пострадалия на правилата за безопасност на труда и самоволна работа не по нареждане на работодателя, както и образуваното съдебно производство срещу дадените на дружеството предписания от ИА "Главна инспекция по труда", Дирекция "ИТ Софийска област" с Протокол ПР2323122/21.07.2023 г. за извършена проверка, правилно са приети за ирелевантни при квалифициране на злополуката като трудова. При извършената от първоинстанционния съд проверка на оспорения административен акт на основанията, посочени в чл.146 АПК, правилно първоинстанционният административен съд е намерил, че административният акт е издаден от компетентен орган - ръководителя на териториално поделение на НОИ, съгласно чл. 118, ал. 1 КСО, в предписаната от закона писмена форма, с всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. В производството по разследване на злополуката като трудова на основание чл. 58, ал.1 КСО административният орган -директорът на ТП на НОИ София – град се е произнесъл в качеството си на ръководител на териториалното поделение по отношение на жалбата на "КБК ГРУП ШИПИНГ" ЕООД срещу Разпореждане 033145/09.10.2023 г. на длъжностно лице по чл. 60 КСО. Освен в изрично регламентираните в чл. 58, ал. 1 КСО хипотези, на основание чл. 58, ал. 2 КСО директорът на ТП на НОИ има правомощие, в рамките на предоставената му от закона компетентност, по своя преценка да разследва и други злополуки. На длъжностното лице по чл. 60 КСО е предоставена възможност, действайки в условията на оперативна самостоятелност, сам да прецени дали да открие производство за разследване на злополуката или не. За да отмени оспореното пред него решение на директора на ТП на НОИ София - град, първоинстанционният съд е приел противоречие с материалния закон, предвид липсата на всички кумулативно предвидени от законодателя в чл.55, ал.1 от КСО предпоставки, в случая липсата на функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето, поради което съдът приема, че злополуката, случила се на 26.10.2022г с И. С. не е трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО и по см. чл.55, ал.2 от КСО – същата не се е случила по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място за живеене с постоянен характер, нито до място, където осигуреният обикновено се храни през работния ден, нито до мястото за получаване на възнаграждение. Съдът е приел, че злополуката е настъпила през време на извършваната работа по трудов договор на С., което е безспорно установено по делото. Съобразявайки както фактическата обстановка, при която е настъпило увреждането, така и задълженията на пострадалия съобразно трудовата функция, която е имал в предприятието съобразно длъжностната му характеристика, съдът приема, че липсва връзка между злополуката, случила се с И. С. и изпълняваната работа по трудово правоотношение. В длъжностната характеристика е вменено задължение да „проверява“, а не да отремонтира(отстранява повреди), което е установено и със СТЕ. След съвкупният анализ на всички приети доказателства съдът е направил извод за липсата на функционална зависимост между настъпилото увреждане и изпълняваната работа от осигуреното лице, като злополуката не е във връзка с извършваната работа и не в интерес на предприятието, от което следва, че не са налице всички предвидени от закона материалноправни предпоставки за квалифициране на злополуката като трудова. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Наведените доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Определението на първоинстанционния съд, с което в изпълнение на задължителните указания на ВАС, е допуснал и назначил СТЕ и насрочил делото в открито заседание на 13.05.2025г., е връчено лично на И. С. на 16.04.2025г. Изготвеното заключение е предадено от вещото лице в деловодството на АССГ на 02.05.2025г., като копие е получено от ответника по делото-директора на ТП на НОИ на 08.05.2025г., поради което е неоснователно твърдението в касационната жалба, че на тази дата делото е било във вещото лице и не се е намирало в съда. Т.е. заключението е било предадено в срока по чл.199 ГПК, вр. чл.144 АПК и страните, в т.ч. жалбоподателят и неговия процесуален представител, са имали възможност да се запознаят със заключението и своевременно да направят възраженията си и формулират конкретни доказателствени искания, като упражнят в пълен обем правото си на защита. Преценката на съда за незаконосъобразност на обжалвания пред него административен акт се споделя от настоящата инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 2 от АПК препраща към мотивите на АССГ. Съответен на приложимия материален закон е изводът, че процесната трудова злополука не е трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО понятието "трудова злополука" е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. 3а да бъде призната настъпила злополука с работник за "трудова" следва да бъдат налице следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка (между внезапното увреждане и настъпилия резултат); 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. От цитираните белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, е видно че в случая са налице само част от тях - увреждане на здравето на осигурено лице, настъпило внезапно и причинило неработоспособността на пострадалия и причинна връзка между увреждането и причинената неработоспособност. Спорният въпрос в случая касае наличието на функционалната зависимост между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето, което има решаващото значение за квалифициране на една злополука като трудова, т.е. връзката на увреждането с изпълняваната работа. Именно за изясняване на този въпрос, с отменителното решение на ВАС са дадени задължителни указания, които първоинстанционния съд е изпълнил. За да е „трудова“ една злополука следва увреждането на здравето да е настъпило във връзка с изпълнението на работа по трудово правоотношение. За изясняване на този въпрос следва да бъде съобразена, както фактическата обстановка, при която е настъпило увреждането, така и какви са били задълженията на пострадалия съобразно трудовата функция, която е имал в предприятието. В настоящия случай увреждането на С. е настъпило по време на работа, но не е безспорно установена функционална връзка и не може да бъде квалифицирано по чл. 55, ал. 1 от КСО. Първостепенният съд е приел, че инцидентът категорично е настъпил по време и във връзка с работата на С. като шофьор, осъществяващ международен превоз на товари. В длъжностната характеристика в т.ІІ.1 като основни длъжностни задължения е отбелязано, че осъществява превози на стоки и товари от и до в рамките на посочените от работодателя места, които се обслужват от предприятието. По делото не се спори, че въпросното междинно депо се ползва от предприятието, както и че на пострадалия е възложено да осъществи превоз на стоки и товари, т.е. действал е изцяло във връзка с възложените му задължения по трудовия договор. Злополуката е настъпила при опит за ремонт на камиона, а не при проверка на състоянието на превозното средство, както се твърди от процесуалния представител на касатора. В подадената от С. декларация за трудова злополука и обяснения, той заявява, че се е намирал под влекача на камиона, за да провери какви инструменти са му необходими за отремонтиране на дефектиралата възглавница, след като вече е бил установил каква е повредата, за която уведомил управителя, т.е. той е предприел конкретни действия по извършване на ремонта. Безспорно е установено, в т.ч. и от СТЕ, че извършването на ремонт, не се включва в дейността, посочена в т.ІІ-5,6 от длъжностната характеристика на С. за длъжността „шофьор на товарен автомобил“. Както правилно е установил и административният съд по силата на тази точка от длъжностната характеристика, работникът е длъжен да извърши проверка за състоянието на МПС и ако констатира повреда/неправилно функциониране, да сигнализира управителя на дружеството за извършване на ремонт от компетентните(оторизираните) за това лица. Изводът на съда, че извършването на ремонтни дейности не е част от трудовата дейност, е правилен и обоснован. Задълженията по длъжностната характеристика не включват непосредствено, пряко участие в дейности по извършване на ремонт. На С. не е възложено да осъществява такава дейност, същата не се обхваща от трудовата му функция, нито тази дейност е необходима за нейното осъществяване. Не е доказано твърдението му, че работодателят му е наредил сам да ремонтира въздушната възглавница, но дори и да е имало такова нареждане, той не е длъжен да го изпълнява, след като не е част от трудовите му задължения и няма квалификация за това. С. по своя преценка е решил и е поел риска да извърши несвойствена за длъжностната му характеристика дейност, за която се изискват специални умения, каквито той не притежава. Правилен е изводът на съда, че работата не е предприета в интерес на работодателя. По силата на сключен договор за техническо обслужване с официален сервиз на Скания, ремонтът се извършва само в оторизираните сервизи, като всеки друг ремонт, извършен в друг сервиз и от всяко друго лице, извън служителите на официалния такъв, ще е във вреда на работодателя като извършен от неквалифицирано лице. С оглед гореизложеното правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице всички елементи от съдържанието на фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Отсъствието на безспорна функционална връзка между изпълнението на трудовите функции и уврежданията сочи липса на фактическия състав на чл. 55, ал.1 от КСО, поради което правилно оспорените административни актове като материално незаконосъобразни са отменени. При този изход на делото на отвеника „КБК ТРУП ШИПИНГ“ ЕООД следва да бъдат присъдени направените разноски за касационната инстанция в размер на 2 000 лева.На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от същия закон и изчислена по този начин се равнява на 1022,58 евро (хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем евроцента). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,