Решение № 11453 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2912/2009 г.

Решение № 11453 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2912/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Образувано е по три броя касационни жалби подадени: от Сдружение "Българско гражданско общество", гр. София, чрез председателя на УС - Г. Й. М.; от "Мегаборд България" ЕООД, гр. София, представлявано от Управителя - Д. И. С.; и от И. М. П., от гр. София, всички против Решение № 968/28.10.2008 г. постановено по адм. дело № 606/2008 г. на Административен съд - София град. Сдружение "Българско гражданско общество" обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му и са оставени в сила следните разпоредби от оспорената Наредба за преместваеми обекти, за рекламните, информационните и декоративно-монументални елементи и за рекламна дейност на територията на Столична община, приета от Столичен Общински съвет, с Решение № 24 по Протокол № 4/20.12.2007 г., а именно: чл. 28, ал. 1, т. 13, т. 14, и т. 21; чл. 33, ал. 1 и ал. 2; чл. 41, ал. 2; чл. 53, ал. 1 и ал. 2; чл. 76, ал. 3; чл. 78, ал. 1, ал. 2 и ал. 3. Оплакванията са, че в тази част решението е постановено в нарушение на материалния закон и по-точно в нарушение на чл. 56, ал. 2 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ, на чл. 3, ал. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД) и на чл. 6 от Конституцията на РБ. Оставените в сила разпоредби на чл. 28, т. 14 и т. 21 от Наредбата и на чл. 41, ал. 2, т. 1, по отношение на употребените изрази "ажурни огради", "ажурни решения" и "маркизи", противоречат пък на чл. 9, ал. 1 от ЗНА, тъй като са неясни и за тях няма легална дефиниция в Наредбата. Незаконосъобразно са пропуснати да бъдат отменени и разпоредбите на чл. 53, ал. 2 и чл. 76, ал. 3 от Наредбата, тъй като в съдържанието им се включва израза "размера на цена на право на рекламна дейност", "цена на право на рекламна дейност", за които съдът е изложил съображения, че противоречат на ЗМСМА и ЗМДТ. "Мегаборд България" ЕООД обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на Етажна собственост на бул. "Княз Дондуков" № 31, гр. София и са оставени в сила разпоредбите от горецитираната Наредба, касаещи зонирането на гр. София, а именно: Приложение № 3 към чл. 68, чл. 33, ал. 2 и Приложение № 2 към чл. 67 от Наредбата. Поддържа се, че в тази част решението е незаконосъобразно и необосновано. Касаторът И. М. П. също обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на ЕС на бул. "Княз Дондуков" № 31 относно зонирането на гр. София и са оставени в сила разпоредби от Наредбата, визиращи т. нар. "типови проекти" на рекламните елементи, а също и правомощията на Главния архитект, по съображения за незаконосъобразност и необоснованост. Ответниците - Кмета на СО - Направление "Архитектура и градоустройство" и Председателя на Столичен Общински съвет, чрез процесуалния им представител - юрисконсулт М. Р., оспорват касационните жалби, като неоснователни. От последният, чрез пълномощника му - Щ., са постъпили и писмени бележки със същото становище. Ответникът - Етажна собственост на бул. "Княз Дондуков" № 31 не се явява и не изразява становище по жалбите. Ответникът - "Сдружение "Българска асоциация за външна реклама", не се явява и не изразява становище. Ответникът - Областния управител на област - София, също не се явява и не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и за правилност на обжалваното решение в обжалваните части. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, а жалбата на "Мегаборд България" ЕООД, при условията на чл. 210, ал. 2 от АПК. С решението, в обжалваните части, Административен съд - София град е отхвърлил жалбите: 1) на Етажна собственост на бул. "Княз Дондуков" № 31, против Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и декоративно-монументални елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община, приета с Решение № 24 по Протокол № 4/20.12.2007 г. на СОбС, в частта по Приложение № 2 към чл. 67, с което за бул. "Княз Дондуков", като попадащ във втора зона на Приложение № 3 към чл. 68 е изключена възможността за полагане върху калканите на сградите на големи рекламни съоръжения и пана; 2) на Сдружение "Българско гражданско общество" против същата Наредба, в частта й относно оспорените разпоредби на чл. 28, ал. 1, т. 11, т. 13 и т. 14; чл. 33, ал. 1 и ал. 2; чл. 41, ал. 2; чл. 53, ал. 1 и ал. 2; чл. 54; чл. 56; чл. 61, ал. 4, предл. 6; чл. 70, ал. 2; чл. 74, ал. 5 и ал. 6; чл. 77, ал. 2; чл. 78, ал. 2, предл. 1; и 3 (на И. М. П. против Наредбата, в частта й относно израза "за имоти, които не са публична общинска собственост", използван в разпоредбите на чл. 17, ал. 3, чл. 36, ал. 3, и др., както и разпоредбите на чл. 17 и чл. 18, касаещи правомощията на главния архитект. За да отхвърли жалбите в посочените части, съдът е приел, че същите са неоснователни. По-конкретно за жалбата на ЕС е приел, че СОС е компетентен и е имал правото да определи специфични условия и ограничителни режими на територията на СО, произтичащи от екологични, исторически, социални и др. съображения, вкл. и такива свързани с естетическия облик на града. Жалбата на Сдружението е отхвърлена по съображения, че оспорените разпоредби касаят изискванията за безопасност и естетичен вид на рекламните елементи, за определяне на зони и въвеждане на забрани за поставяне на реклами в ЦГЧ, в която се намират представителни сгради и върху превозни средства на масовия транспорт, за които забрани и ограничения, СОС има компетентност. По същите съображения и поради това, че извън уважената част, жалбата на И. П. касае въпроси по приложение на Наредбата, които не са по законосъобразност, съдът я е отхвърлил. При извършената проверка на обжалваното решение, на основание чл. 218 от АПК и с оглед наведените касационни основания, настоящия състав на Върховен административен съд, второ отделение, приема следното: 1. По жалбата на Сдружение "Българско гражданско общество": Жалбата е частично основателна, по отношение оставените в сила разпоредби на чл. 53, ал. 2 и на чл. 76, ал. 3 от оспорената Наредба, в частта им относно изразите "размера на дължимата цена на право на рекламна дейност" и "заплащане на цената на правото на рекламна дейност". Спрямо тези изрази, употребени и в други разпоредби от Наредбата, касаещи поставянето на преместваеми обекти и използването за рекламни елементи в частни имоти на физически и юридически лица, съдът е изложил съображения, че са незаконосъобразни, тъй като противоречат на ЗМСМА и ЗМДТ, поради това, че СОС не разполага с правомощията в подзаконов нормативен акт, каквато е процесната Наредба, да създава императивни норми за заплащането на цена за право на рекламна дейност в полза на Столична община. Настоящият състав споделя изцяло тези изводи, поради което обжалваното решение, като незаконосъобразно в тази част ще следва да бъде отменено. В останалата част касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано по отношение оставените в сила разпоредби на: чл. 28, ал. 1, т. 13, т. 14 и т. 21; чл. 33, ал. 1 и ал. 2; чл. 41, ал. 2; и чл. 78, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата. С тези разпоредби се въвеждат забрани и ограничения, но същевременно се визират и разрешения за поставяне на рекламни елементи, фирмени надписи и художествени рекламни изображения. С тях не се нарушава чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ, нито пък чл. 6 от Конституцията на РБ, както се твърди в касационната жалба. Разпоредбите съответстват на визираните норми от ЗУТ, тъй като именно с тях се разрешава поставянето в недвижими имоти и сгради на частни лица, или в общински и държавни имоти, на преместваеми обекти и рекламни елементи, въз основа на издадено разрешение, по ред, установен с Наредбата по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. В случая процесната Наредба е издадена от СОС именно на основание законовата делегация по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, като с нея и в частност с оспорените разпоредби, се определят конкретни изисквания на които трябва да отговарят рекламните елементи, фирмените надписи и художествените рекламни изображения за да бъдат поставени, както върху общински и държавни, така и върху частни, имоти и сгради. Въведените изисквания, представляващи едновременно забрани и разрешения, са еднакви по отношение на всички субекти и собственици на недвижими имоти, на територията на Столична община, за естетически, градоустройствени и др. цели, поради което не е налице неравнопоставеност между тях. Липсва неравнопоставеност между собствениците и с извършеното зониране на гр. София, по силата на Приложение № 3 към чл. 68 от Наредбата. Столичният общински съвет, като орган на местно самоуправление, разполага с правомощията да утвърждава зони в града, с оглед особеностите на територията, които произтичат от естетически, екологични, исторически, социални, градоустройствени и др. съображения. Тази му компетентност е въпрос на целесъобразност, а не на законосъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. Неоснователно е и оплакването, че тези разпоредби са в нарушение на чл. 3, ал. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административен контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Този закон е създаден да улесни и насърчи извършването на стопанската дейност, като ограничи до обществено оправдани граници административното регулиране и административния контрол върху нея, осъществяван от държавни органи и органи на местно самоуправление - чл. 1, ал. 2 от закона. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА дава правото на общинския съвет да определя изисквания към дейността на физически и юридически лица на територията на общината, а ал. 2 на същия закон разпорежда, че в изпълнение на правомощията си по ал. 1, общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции и пр. Следователно този закон делегира правомощия на общинските съвети, чрез издаването на наредби, да определят изискванията, необходими за започване и за осъществяване на дадена стопанска дейност, сделка или действие. Това следва и от разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗОАРАКСД. В случая, с оспорените разпоредби от Наредбата, СОС е поставил именно такива изисквания за упражняване на рекламна дейност и др., които обаче по никакъв начин не налагат ограничения и тежести за извършване на дейноста, в нарушение на чл. 3, ал. 3 от цитирания по-горе закон. По отношение оспорените разпоредби на чл. 28, ал. 1, т. 14 и т. 21 от Наредбата, както и на чл. 41, ал. 2, т. 1 от същата, настоящият състав счита, че в тях са използвани думи и изрази - т. нар. чуждици в българския език, които са изписани на български език, точно и ясно. Такива са изразите "ажурни огради", "ажурни решения" и думата "маркизи". Спрямо тях не е налице твърдяното закононарушение на чл. 9, ал. 1 от ЗНА. Основателно е обаче оплакването, че Наредбата не съдържа легално определение (тълкуване) на тези думи и изрази, както това е направено в § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, по отношение на други такива. Това е било наложително, с оглед установяването на точния смисъл и съдържание на тези разпоредби, съгласно легалното определение на тези думи и изрази. Изложеното не води до незаконосъобразност на обжалваното решение и на посочените разпоредби, а има отношение към приложение на Наредбата, както правилно е констатирал и първоинстанционния съд. 2. По касационната жалба на "Мегаборд България" ЕООД: Касационната жалба на дружеството е неоснователна. За него липсва правен интерес да обжалва решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата на ЕС на бул. "Княз Дондуков" № 31, защото никой не може да упражнява чужди права. Въпреки това и поради самостоятелно изложените доводи за неправилност на решението в отхвърлителната му част, настоящият състав намира, че дължи произнасяне. Доводите в жалбата са за незаконосъобразност на решението, с което са оставени в сила разпоредбите от Наредбата, визиращи зонирането на гр. София и съответно изискванията за поставяне на рекламни елементи и пр. на територията на съответната зона. По тези доводи, първоинстанционният съд е взел становище в обжалваното решение, което настоящия състав споделя. Освен това, без да е нужно да ги повтаря, такива доводи са изложени по-горе, по жалбата на Сдружението. Поради това като е оставил в сила разпоредбите относно зонирането на гр. София (Приложение № 3 към чл. 68 и чл. 33, ал. 2 от Наредбата) съдът не е нарушил материалния закон и решението му в тази част се явява законосъобразно. 3. По касационната жалба на И. М. П.: Жалбата е неоснователна. И за нея са относими изводите направени по-горе, за невъзможност от упражняване на чужди права, в частта, с която се иска отмяна на решенето, с което е отхвърлена жалбата на ЕС. В останалата част касационният жалбоподател оспорва решението, в отхвърлителната му част, относно разпоредбите, касаещи използването на типови проекти за поставяне на преместваеми обекти и рекламни елементи, както и тези, касаещи компетентността на Главния архитект на СО. Разпоредбите от Наредбата, касаещи типовите проекти за поставяне на обекти и рекламни елементи по чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ, са диспозитивни. Едновременно с изработването на типови проекти, същите предвиждат и възможност за изработване на индивидуални проекти, по желание на субектите - кандидати да получат съответното разрешение. Поради този избор на възможности и необходимостта от наличието на проект за издаване на всяко разрешение, същите не противоречат на ЗУТ. Не противоречат на ЗУТ и онези разпоредби от Наредбата, регламентиращи правомощията на главния архитект. Съгласно § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои функции по ЗУТ, да се упражняват от някои от заместниците му, или от Гл. архитект на общината, или от други дл. лица от общинската администрация. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, обжалваното решение ще следва да се отмени частично, по отношение на оставените в сила разпоредби на чл. 53, ал. 2 и чл. 76, ал. 3 от Наредбата на СОС, приета с Решение № 24 по Протокол № 4/20.12.2007 г., по отношение на изразите "размера на дължимата цена на право на рекламна дейност" и "заплащане на цената на право на рекламна дейност", като незаконосъобразно и вместо него постанови друго по същество, с което тези разпоредби бъдат отменени. В останалата си част, обжалваното решение се явява допустимо, валидно и правилно, поради което ще следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ, вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК