Решение № 109 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 89/2009 г.

Решение № 109 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 89/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждането на касационната жалба на Районен и. по о., гр. Р. срещу въззивното решение на Окръжен съд Русе /ОС/ по гр. д. № 580/08 г., на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Прието е, че решението, с което са уважени предявените от Т. К. срещу касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 от КТ противоречи на влезли в сила решения на ВКС по въпроса: има ли ответникът качеството работодател на ищеца и легитимиран ли е да отговаря по исковете. В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост на въззивното решение поради липса на материалноправна и следващата я надлежна процесуална легитимация на касатора /отв. по исковете/ и за неправилност, поради необоснованост и незаконосъобразност. Иска се обезсилване на решението и прекратяване на производството по исковете или отмяната му и постановяване на ново, за отхвърлянето им. Ответникът по жалба Т. К. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, трето гр. о., като разгледа жалбата, намира следното: За да уважи предявените искове въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността директор на СОУ "Хр. Ботев", гр. Р. със заповед на началника на РИО от 26.02.08 г. е незаконно: част от посочените в заповедта дисциплинарни нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 7 и чл. 187, т. 7 и 10 от КТ, за които е наложено не се установяват при съдебното му оспорване, а други са само формално осъществени и без вредни последици. Така, определеното дисциплинарно наказание за първите е необосновано, а за вторите - несъответно тежко по критерия на чл. 189 от КТ. По въпроса за материалноправната и произтичащата от нея процесуална легитимация на ответника РИО, като по-горестоящ спрямо работодателя орган по см. на чл. 61, ал. 2 от КТ, по искове за оспорване законността на уволнението с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ: Въпросът се решава противоречиво в съдебната практика. В част от приложените вл. в сила решения, както и в обжалваното въззивно, са разгледани - уважени или отхвърлени, искове срещу по-горестоящия орган, приет имплицитно за надлежен ответник по иска, като работодател на служителя, без въпросът за това да е поставян и обсъждан изрично. В други е прието, че трудовото правоотношение в случая възниква с предприятието - чл. 61, ал. 2 от КТ и само то, като работодател на служителя, е легитимирано да отговаря по исковете. В трети се приема, че по искове, произтичащи от съдържанието на тр. правоотношение, отговаря предприятието, а по тези за оспорване законността на уволнението /или поне по конститутивните от тях/ - извършилият го по-горестоящ орган. ВКС на РБ в този състав и на осн. чл. 291, т. 1 и 2 от ГПК намира, че всички становища се основават на закона, а исковете по чл. 344, ал. 1 от КТ могат да се предявят алтернативно - по избор на ищеца, както срещу предприятието - в случая училището, така и срещу по-горестоящия орган - началника на РИО. На последния ЗНП е предоставил типично работодателските в общия случай /чл. 61, ал. 1 и гл. ХVI от КТ/ права да сключва, след конкурс, проведен от същия орган - чл. 37, ал. 6 от ЗНП, и прекратява тр. договор за длъжността директор на общинско училище - чл. 37, ал. 4 от ЗНП. При налагане на дисциплинарни наказания, както е в случая, органът има и дисциплинарната власт на работодател по чл. 192 и сл. от КТ. На осн. чл. 61, ал. 2 от КТ, когато за определени в закон или акт на МС длъжности тр. договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган, тр. правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност. По-горестоящият орган по см. на чл. 61, ал. 2 от КТ е структурно външнообособен /чл. 35, ал. 3 и 4 от ЗНП/ спрямо предприятието-училището, с което се създава тр. правоотношение. Той не действа като негов орган и/или представител, за разлика напр. от упражняващия правата на и действащ като дружествен орган - едноличен собственик на капитала, принципал на търг. дружество с държавен капитал, при сключване и прекратяване на договора за възлагане на управлението му /чл. 8 и 24 от ПРУПДТДДУК/, което обосновава отговорност само на дружеството при неправомерно прекратяване на договора. Действията на по-горестоящия орган по чл. 61, ал. 2 от КТ - от свое име за чужда сметка, наподобяват договорния институт на косвено представителство, но възлагането им е публично, със закон. По-горестоящият орган упражнява контрол върху административните актове на директора на училището - чл. 37, ал. 8 от ЗНП. При сключването и прекратяването на тр. договор за длъжността на последния обаче този орган действа като субект на гражданското право /за разлика от органа по назначаването в ЗДСл/, според предоставените му от закона работодателски права /сравни чл. 107а, ал. 5 от КТ, ред. 2008 г./. Затова, когато упражнява специално /за длъжности, определени в закон или акт на МС/ и изрично /за сключване и прекратяване на тр. договор/ предоставените му права на работодател, по-горестоящият орган може да отговаря по свързаните с тях искове, макар да няма качеството работодател в обяснения с ДР на КТ смисъл и пълнота. Алтернативно, исковете могат да се предявят и срещу училището - работодател по създаденото с него тр. правоотношение; то е предприятието, в което е длъжността и действията по сключване и прекратяване на трудовия договор проявяват ефекта си /пар. 1, т. 1 и 2 от ДР на КТ/. На осн. чл. 344, ал. 1 от КТ работникът или служителят може да оспори законността на уволнението пред работодателя или пред съда, с исковете по т. 1-3. По първата алтернатива в случаите на чл. 61, ал. 2 от КТ, служителят очевидно ще оспори уволнението пред по-горестоящия орган, който го е извършил /формирайки и изявявайки воля за него/ и може да го отмени - ал. 2; аналогична възможност при съдебното оспорване чрез насочване на исковете по чл. 344, ал. 1 от КТ срещу по-горестоящия орган не следва да се отрича, като израз на принципната обвързаност на предоставените права със задълженията и отговорността при упражняването им. Изразеното становище търпи критика, че се ориентира по външното и буквалното, а не изследва в дълбочина и докрай правната природа на нещата. То обаче, при двусмислието на законовата уредба и така установилата се практика, цели да обедини позитивното в разрешенията й, за да не се осуетява несправедливо защитата срещу незаконно уволнение. Поради изложеното ВКС намира, че РИО е пасивно материалноправно и надлежно процесуално легитимиран по исковете, поради което постановеното срещу него решение по съществото на спора е допустимо. Решението е и правилно: За неустановеност на нарушението по т. 1 от заповедта - изразяващо се в неопределяне на балообразуващи предмети, въззивният съд е изложил подробни мотиви. Обосновано е прието, че с протокол № 5/13.12.07 г. Педагогическият съвет на училището е гласувал заявката за прием за 2008-09 г., като идентична с тази за предходната година, гласувана от съвета с протокол № 4/06 г. - и в двете заявки са посочени приемните изпити и балообразуващите предмети и с подлагането им на гласуване /без изразени несъгласие и изменения/ следва да се считат за приети от педагогическия съвет, макар в протоколите това да не е изрично отразено, както е направено в протокола от 6.03.09 г. По т. 6 от заповедта, провеждането на платен СИП по два учебни предмета - в извънработно време и безплатно за ангажираните учители, е по решение на училищното настоятелство за подпомагане на учебния процес, за което директорът не може да носи пряка отговорност, както е приел и въззивният съд. Убедителни са и изводите на формалния характер на останалите нарушения /частично това се признава и от жалбоподателя по т. 4 от жалбата/, които не могат да се преценят като тежки по см. на чл. 190, т. 7 от КТ. Характерът на нарушените държавни образователни изисквания - при липса на данни с нарушенията да е засегнат сериозно учебния процес и да са нанесени вреди на училището - не сочи непременно на голяма тежест и укоримост и не изключва преценката за съответствие по чл. 189, ал. 1 от КТ, направена от ОС. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.