Определение № 251 от 09.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 206/2012 г.

С. Ш. С. от [населено място] е подал в Окръжен съд [населено място] молба, с която иска да бъде освободен от заплащане на държавна такса която дължи за подадена от него въззивна жалба срещу решение № 158 от 31.01.2012 г. по гр. д. № 624/11 г. на Окръжен съд [населено място]. С разпореждане № 2976 от 21.03.2012 г. първоинстанционният съд е изпратил молбата по компетентност на въззивния Апелативен съд [населено място]. С определение № 297 от 20.04.2012 г. въззивният съд е повдигнал препирня за подсъдност. Приел е, че е компетентен да разгледа молбата е съдът пред който към този момент делото е висящо - Окръжен съд [населено място]. Настоящият състав счита, че в случая не се касае до препирня за подсъдност по смисъла на чл. 122 ГПК в която следва да се реши дали делото е родово или местно подсъдно на един или друг съд, а за извършване на съдопроизводствено действие. То е в компетентността да бъде решено от въззивния съд, включително и като същия даде задължителни указания на по-долния съд да извърши конкретното действие. Следва да се посочи също така, че съгласно чл. 262 ГПК първоинстанционният съд трябва да извърши проверка дали въззивната жалба отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, включително и дали е представен документ за внесена държавна такса във връзка с жалбата. Според чл. 83 ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Молбата за освобождаване от държавна такса се подава до съда който трябва да администрира жалбата и той е компетентен да я разгледа, като е без значение по сметка на кой съд се дължи таксата. На въззивния съд се изпраща само жалба която отговоря на изискванията на закона, включително и към която е приложен документ за внесената дължимата държавна такса, или евентуално след като администриращия съд признае, че страната няма достатъчно средства да я заплати. Водим от горното, съдът