Определение № 89 от 17.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 166/2016 г.

Производството е по чл.303 ал.1 от ГПК. Образувано е по молба на [фирма] от 10.11.2015г. за отмяна по реда на чл.303 ал.1 т.2 от ГПК на влязло в сила определение №66 от 08.02.2013г. по гр.д.№842/12г. по описа на Районен съд [населено място],с което е отменил определението си от 10.12.12г.,с което на основание чл.415 от ГПК е указал на заявителя Й. П. да предяви иск за установяване вземането си по издадена заповед за изпълнение и е спрял принудителното изпълнение на заповедта по изпълнително дело №20127900402776 по описа на ЧСИ Р.М. с район на действие СГС и е обявил заповедта за изпълнение на парично задължение №878/20.11.12г., издадена по ч.гр.д.№842/12г. по описа на РС [населено място] за влязла в сила на основание чл.416 от ГПК. В молбата са изложени доводи за последващо установяване неистинност на представения в заповедното производство частен документ – молба за оттегляне на подаденото от името на дружеството възражение по чл.414 от ГПК. Върховният касационен съд,Търговска колегия, първо отделение с оглед преценката за допустимост на молбата,констатира следното: Към момента на депозиране на молбата на [фирма] е налице образувано и висящо тълкувателно дело №7/2014г. на ОСГТК на ВКС, чиято т.6 разглежда правен въпрос,който се явява обуславящ за производството по настоящото дело - подлежат ли на отмяна по чл. 307 ГПК влезлите в сила определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото. С оглед на това и предвид т.1 от Тълкувателно решение №8 от 07.05.2014г. по тълк.д.№8/2013г. на ОСГТК на ВКС настоящото производство следва да бъде спряно. Водим от горното, Върховният касационен съд, ТК, първо отделение