Решение № 10625 от 7.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10162/2013 г.

Решение № 10625 от 7.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10162/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е касационна жалба на юрисконсулт Ванюша Минкова, в качеството й на процесуален представител на Александър Георгиев Георгиев, директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София срещу решение № 3771 от 4.06.2013 г. по адм. дело № 2358 по описа за 2013 г. на административния съд - София град. С него по жалба на Радина Христова Ганчова е отменен ревизионен акт № 2171106353 от 4.06.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 2866 от 3.12.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София относно определено задължение по ЗОДФЛ (отм.) и по ЗДДФЛ за ревизирани периоди от 1.01.2005 г. -31.12.2008 г. в общ размер от 3 324.72 лв. и лихва за забава в размер на 1 757.24 лв. В частната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата срещу оспорения ревизионен акт и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по частната жалба - Радина Христова Ганчова, оспорва същата като неоснователна чрез адв. Стефан Стефанов. Претендира присъждане на съдебни разноски в размер на 40.00 лв., неприсъдени от първоинстанционния съд. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 2171106353 от 4.06.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 2866 от 3.12.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София относно определено задължение по ЗОДФЛ (отм.) и по ЗДДФЛ за ревизирани периоди от 1.01.2005 г. -31.12.2008 г. в общ размер от 3 324.72 лв. и лихва за забава в размер на 1 757.24 лв. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на ревизирания субект, който е физическо лице и притежава фирма ЕТ "Радина Ганчова". Тя е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, понеже е констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получени приходи, доходи не съответстват на имуществото и финансовото състояние за ревизирания период. Прието е, че лицето е уведомено по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК с уведомление, което е връчено на 11.05.2011 г., както и че на основание чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК на ревизираното лице е връчено друго уведомление от 11.05.2012 г. За 2005 г. е установен недостиг в размер на 3 131.95 лв., у за 2006 г. в размер на 3 019.83 лв., за 2007 г. в размер на 5 661.17 лв. и за 2008 г. в размер на 8 094.08 лв. Сумите по ревизионния акт са малко по-високи, освен за 2008 г., за която сумата в решението на решаващия административен орган е малко по-голяма. Към 1.01.2005 г. е налице разполагаема сума от 500.00 лв. Подадено е възражение и от лицето Евгени Ганчов, бивш съпруг на ревизираното лице. Не са ценени като годни доказателства по повод началното салдо от 500.00 лв., тези, представени в ревизионното производство от ревизираното лице в подкрепа на твърденията си за получавани от баба й парични средства, а тези доказателства са нотариални актове относно осъществени покупко-продажби на недвижими имоти за периода 2000 г. - 2004 г., по които страна е именно това лице. Направено е възражение, относно неотносимостта на оценителната експертиза във връзка с делбата на имущество с бившия съпруг на лицето. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по делото, събраните гласни доказателства - разпит на свидетели и направените възражения за нищожност на акта, както и за погасяване по давност на задълженията. По повод възраженията за нарушаване на административнопроизводствените правила е направен извод затова, че тези нарушения са съществени, поради което е прието, че ревизионният акт е незаконосъобразен. По отношение на материалната незаконосъобразност на акта е счел, че той се изразява в неформиране на задължения на ревизирания субект като едноличен търговец, поради неформиране на паричен поток в това му качество, независимо от обстоятелството, че законът не прави разлика между него и физическото лице, което се ревизира. Тази последна незаконосъобразност в случая произтича от допуснатите съществени нарушения на процесуалните норми. За да се обоснове съдът е посочил събраните гласни доказателства, като не ги е ценил поради роднинската връзка с жалбоподателя, като формираните парични потоци на лицето по отделните години е резултат от дохода, поради полаган труд по трудово правоотношение и придобитото имущество от делбата. По делото не е изслушвана съдебно-икономическа експертиза. По делото не могат да бъдат и ценени като доказателства тези относно имущественото състояние на родителите на жалбоподателя, доколкото той е пълнолетно лице, а чрез него би могъл да бъде преценявам факта само на способността за предоставяне на заеми. В съдебното заседание на 14.05.2013 г., както е посочил в мотивите си съдът, процесуалният представителна ответника е посочил, че в ревизионното производство не са събирани доказателства дали ревизираното лице е заемало пари от свои близки. Настоящият съдебен състав намира, че по повод произнасянето по възражението за нищожност на ревизионния акт съдът е изложил правилни изводи. Последният не е нищожен, като е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, при спазване на изискващата се форма и съдържащ фактически, и правни основания затова. Съдът е отграничил спора относно неподписване на ревизионния доклад от един от членовете на ревизионния екип, като е счел, че това не рефлектира върху действителността на ревизионния акт при тези данни по делото, като се е позовал и на съдебна практика. Правилен е изводът на съда и относно възражението за погасяване по давност на така формираните задължения, като неоснователно, понеже за най-старото, това от 2005 г., давностният срок е започнал да тече от 1.01.2007 г., съобразно правилата по чл. 140 от ДПК (отм.) и чл. 171 от ДОПК, и е изтекъл на 31.12.2011 г., а първата ЗВР е от 14.02.2011 г. По повод преценката за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила настоящият съдебен състав намира, че същата е неправилна, като това е и първото касационно възражение. Касаторът правилно е застъпил становището, че късното връчване на ревизионния доклад и късното връчване на уведомлението по чл. 124, ал. 1 от ДОПК относно уведомяване, че ревизията ще бъде осъществявана по особения ред затова не нарушава правото на защита на ревизирания субект, бъдещ адресат на ревизионния акт, още повече, че преценката следва да съответства на данните по делото и винаги е конкретна. Следва да се отбележи, че ревизираното лице е реализирало процесуално поведение, дължимо след връчване на уведомлението и ревизионния доклад, като е представило доказателства. Същите са съобразени от горестоящия (решаващия административен орган), като размерът на задълженията е намален значително от 36 833.87 лв., главница на 3 324.72 лв., главница и лихви от 6 079.28 лв., на лихви в размер на 1 757.24 лв. Доколкото не намаляването на размера на задължението е определящ, а гарантиране на правото на процесуална защита чрез законосъобразно развитие на ревизионното административно производство, то в случая нарушенията не са съществени, които биха довели до въобще незаконосъобразност на оспорения акт, още повече, че съдът е такъв по съществото на спора и следва да провери въобще дължимостта или не на публичните вземания, определени с този акт по основание и размер. Не може да бъде споделена и втората преценка на съда като правилна, а именно, че липсват определени задължения на ревизирания субект като едноличен търговец. Производството по определяне на задължения по реда на ЗОДФЛ (отм.) и на ЗДДФЛ на физическите лица, реализирали доходи е единно и обхваща общия годишен доход на физическото лице, а когато е и едноличен търговец, то и дейността му като такъв. Когато производството е по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК при определяне на данъчната основа на ревизирания субект като физическо лице се формират парични потоци за отделните ревизирани години. Данъчната основа на предприятието, когато лицето е и едноличен търговец не се определя на принципа на паричния поток, понеже за дейността си като такъв то води счетоводна отчетност. Конкретно по делото е налице деклариране, че предприятието не е действащо и за ревизирания период не са декларирани доходи като едноличен търговец. При този изход от делото на касатора следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 200.00 лв., общо за двете инстанции, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл. 8, чл. 7, ал. 2, т. 2, в редакцията, приложима към даване ход на делото по същество. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение