Определение № 113 от 03.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1394/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Т. З., като пълномощник на И. Б. Д. срещу определение № 281/25.01.2019 г. по гр. д. № 1785/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, постановено по реда на чл.248 ГПК, в частта му, с която е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка за изменение на постановеното по делото въззивно решение и присъждане в полза на молителката на разноски над сумата 1 164,50 лв. до пълния претендиран размер от 2 064,50 лв. Ответниците по частната жалба не са подали отговор на същата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С определение по гр. д. № 1395/2019 г. по описа на ВКС, второ г. о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1963, постановено на 21.11.2018 г. по в. гр. д. № 1785/2018 г. по описа на Варненски окръжен съд, допълнено с решение от 25.01.2019 г., по касационната жалба на ответниците в настоящото производство. С определението на въззивния съд, постановено по реда на чл.248 ГПК, образувано по молба на частната жалбоподателка, е изменено въззивното решение, като й е присъдена допълнително сумата 1 164,50 лв., представляваща разликата между първоначално присъдените й разноски в размер на 428 лв. до пълния размер на дължимите такива в размер на 1 592,50 лв. Прието е, че с въззивното решение на молителката са присъдени разноски в размер на сумата 428 лв. Същата е заявила претенция за разноски в общ размер от 2 064,50 лв.Установено е извършването на такива в размер от 1 592,50 лв., включващи сумата 757,50 лв. – за държавни такси и експертизи; сумата 107 лв. – такси за издаване на документи и сумата 300 лв. – действително направени разноски за адвокатско възнаграждение /заплатени по банков път/. Посочено е, че не са представени доказателства за действителното заплащане на възнаграждение в претендирания размер от 1 200 лв. Извършването на разноски във въззивното производство е доказано, като същите възлизат на 428 лв. Съобразно представените договори за правна защита и съдействие страните са договорили възнаграждение в общ размер на 1 200 лв., чието заплащане е уговорено да се извърши по банков път. Видно от представените платежни документи, със същите е удостоверено заплащането по банков път изцяло на горната сума в /банково бордеро от 01.03.2017 г. за сумата 800 лв. към договор за правна защита и съдействие от 28.02.2017 г.; банково бордеро от 02.10.2017 г. за сумата 100 лв. към договор за правна защита и съдействие от 29.09.2017 г., както и отчетените от въззивния съд плащания за сума в общ размер от 300 лв. с платежни документи от 26.02.2018 г., 26.03.2018 г. и 19.04.2018 г./. Обжалваното определение подлежи на отмяна, като вместо него следва да се постанови ново по същество, с което в полза на частната жалбоподателка – молител в производството по чл.248 ГПК, да се присъди допълнително сумата от 900 лв., представляваща разликата над присъдената с цитираното определение сума от 1 164,50 лв. до пълния претендиран размер от 2 064,50 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на II-ро г. о.