Определение № 182 от 09.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2016 г.

Производството е образувано по частна жалба вх. 1174/03.02.2016г на Н. М. Н. чрез адв. Н. Х. М., съдебен адрес [населено място], [улица] срещу определение №828 от 29.12.2015г по ч.гр.д. № 1296/2015г на Върховен касационен съд, ІV г.о с което е върната частна жалба на настоящия жалбоподател вх. № 11158/20.10.2015г г. против определение № 565/14.09.2015 г.,постановено по ч.гр.дело № 1296/2015 г. на ВКС, IV г.о. Частната жалба е върната на основание чл.262,ал.2,т.2,вр.чл.275,ал.2 ГПК, поради неотстранени в срок нередовности от жалбоподателя. Оплакването е за неправомерно определение ,постановено в нарушение на процесуалния закон и при непълнота на доказателствата, в нарушение на чл. 5 ГПК. С акта е нарушен чл.6 ал.1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 47 от Хартата на основните права в Европейския съюз. Поддържа се довод за съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Дори да се приеме, че дадените указания по редовността не са изпълнени точно и в срок, налице са били „особени непредвидени обстоятелства” и законоустановена предпоставка по чл. 64 ГПК.Жалбоподателят изтъква ,че разполага с медицинска документация и иска насрочване на открито съдебно заседание.Извършено е нарушение на правото на справедлив процес. Не е осигурена възможност за ищеца да упражни право на защита ,налице е неправомерен „отказ от правосъдие”.Ищецът е бил лишен от ефективно средство за защита пред съд ,не е бил изслушан в съдебно заседание.Отправено е искане за разглеждане и на настоящата частна жалба в открито заседание ,тъй като се касае за случай с фактическа и правна сложност. Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о, намира частната касационната жалба за процесуално допустима по реда на чл. 274 ал.2 от ГПК .Предмет на проверка за правилност и законосъобразност са служебните действия и констатации на администриралия частната жалба състав на съда,което не налага необходимост от насрочване на открито съдебно заседание ,с призоваване на страните. По същество частната жалба е неоснователна. След като с постановено по делото определение №565/14.09.2015г е била оставена без разглеждане като процесуално недопустима касационна жалба вх. № 66817/02.12.2009 г., подадена от ищеца Н. М. Н., чрез адв. Н. М. против определение № 12864/11.11.2009 г. по ч.гр.дело № 9236/2009 г. на Софийски градски съд и производството по делото е прекратено, срещу постановеното преграждащо определение на състава е постъпила в срок частна жалба вх. № 11158/20.10.2015 г, с обозначен подател Н. М. Н., чрез адв. Н. М.. Частната жалба не е била подписана и не е отговаряла на изискванията на чл.262 ал.2 т.2, чл.275 ,ал.2 ГПК .След указания те да се отстранят (разпореждане от 20.10.2015г), е постъпило единствено заявление от пълномощника на жалбоподателя (вх.№12480/20.11.2015г) ,към което е приложен документ за внесена държавна такса.С тази молба е заявено, че се изпълняват указанията и че защитата счита същите за изпълнени. С определение № 828/29.12.2015 г по ч.гр.дело № 1296/2015 г. на ВКС, IV г.о. частната жалба е върната на основание чл.262,ал.2,т.2,вр.чл.275,ал.2 ГПК, поради неотстранените в срок нередовности от жалбоподателя. Обжалваното определение е законосъобразно. Налице са били нередовностите, констатирани от съда и указани за отстраняване при постъпилата частна жалба.След надлежното им съобщаване и видно от съдържанието на постъпилата молба вх.№12480/20.11.2015г, те не са изпълнени в цялост, изпълнено е едно от тях .Съдът е изискал да се подпише или да се представи подписана вече постъпилата частна жалба, както повелява чл.275, ал.2, вр. чл. 260 ,т.7 ГПК, да се приложат съответните преписи за връчване, съгласно чл. 261 ГПК. Не е нарушен, а спазен принципа за законност при връщане на жалбата ,след като в срок тези указания не са изпълнени. Приложен е чл.64 ал.1 и чл. 275, ал.2 във вр чл.262 ал.2 т.2 ГПК, които норми са императивни. Страната има възможност да иска продължаване на срока, каквото искане не е направено с постъпилото заявление вх.№12480/20.11.2015г от пълномощника на жалбоподателя, по отношение на неизпълнените указания. Не е направено и искане за възстановяване на срок и след изтичането му, за да се преценяват предпоставките за допустимостта на производството по чл.64, ал.3 ГПК .Ето защо жалбоподателят неоснователно се позовава на процедурата за възстановяване на срок с довод ,че щом тя е уредена в закона, последиците на чл.275,ал.2 ГПК във вр. чл.262,ал.2,т.2, ГПК не е следвало да се прилагат. В настоящата частна жалба се изтъква здравословното състояние на жалбоподателя, но без конкретни факти и без да се приложи посоченото в жалбата медицинско удостоверение, без да се уточнява към кой момент здравословното състояние е попречило на жалбоподателя да изпълни указанията.Последният е имал и пълномощник по делото,който е адвокат. Вместо да изпълни указанията в останалата част ,настоящият жалбоподател, чрез пълномощника си е депозирал нова частна жалба с вх. № 14087/29.12.2015г, срещу същото определение. Тя е била подписана, но нейното съдържание, както и датата на постъпване в съда т.е след срока за изпълнение на указанията по редовността на частна жалба вх. № 11158/20.10.2015г ,както и след срока, в който е допустимо да се обжалва посоченото в нея определение ,са обусловили нейното връщане с разпореждане № 9 от 11.01.2015г на съдия- докладчика по делото. Предвид горното, неоснователно жалбоподателят изтъква депозирането на върнатата частна жалба като свое процесуално действие, което съдът е следвало да съобрази с оглед редовността и допустимостта на частна жалба вх. № 11158/20.10.2015г. Върнатата втора частна жалба не представлява допълнително писмено изявление за отстраняване указания по редовността на вече подадената жалба, тъй като не е постъпила в срока за изпълнение на указанията, а след него. Това, както и липсата на искане за продължаване, или ако непредвидено обстоятелство е възникнало след изтичането на същия - за възстановяване на срок, е пречка за съда да преценява същата като действие на жалбоподателя по редовността на първата му частна жалба ,чието администриране е било на ход. На следващо място, Върховен касационен съд ІІІ г-о не приема довода, че с постановяване на обжалваното определение не се осигурява ефективно средство за защита и справедлив процес, че приложената вътрешна процесуална законова уредба накърнява принципа на чл. 47 ал.1 ,ал.2 от Хартата на основните права в Европейския съюз, поради което следва да се отправи преюдициално запитване относно тълкуване на чл.47 ал.2 Хартата на основните права по въпросите дали държавите- членки са задължени да провеждат публични процеси ,да осигуряват ефективни правни средства за защита пред съд ,представлява ли нарушение на правото на справедлив процес първоначалното връщане на касационната жалба и други преграждащи актове извън предмета на настоящето производство, преценявани от жалбоподателя като неправомерни и „ отказ от правосъдие”. Липсва връзка между общностното право и приложените норми на вътрешното право, които в случая са правила от процесуално естество, на етап преценка за допустимост за обжалване пред съответен съд и служебен контрол за редовността им .Правата по чл. 47 ал.1 и ал.2 от Хартата на основаните права в ЕС са ясни, те не изключват, а предпоставят уредба в източник на процесуалното право на страната членка по тези въпроси, който източник в случая е ГПК. Разпоредбата на чл. 628 ГПК поставя като условие за отправяне на запитване преценката дали разпоредба на правото на ЕС, или на акт на негов орган е от значение за правилното решаване на делото, т.е. на първо място следва да е налице преюдициалност, каквато в случая липсва. На следващо място, изисква се връзка с разглеждане на спора по съществото му, а не на етап преценка за допустимост за обжалване пред съответен съд, при производство от частен характер (чл.234, ал.2 ДЕО).В случая оплакването, че като прилага вътрешното право по оспорван от ищеца начин, съдът накърнява основни права ,не може да бъде преценено като съдържателно основание за отправяне на запитване, свързано с тълкуване. По изложените съображения ВКС, ІІІг.о