Решение № 13121 от 29.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8846/2018 г.

Решение № 13121 от 29.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8846/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 3389 от 22.05.2018 г., постановено по адм. д. № 10273/17 г. Административен съд - София град, първо отделение, 9-ти състав, е обявил нищожността на ревизионен акт № Р – 22221816001556 - 091 – 001/21.12.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение № 1175 от 24.07.2017 г. на и. д. директор на Д "ОДОП"-гр. София и е осъдил Д "ОДОП"-гр. София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 10 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Н. Калистратов в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба И. Мандажиев от [населено място] чрез своите процесуални представители взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд – София-град е обявил нищожността на ревизионен акт № Р – 22221816001556 - 091 – 001/21.12.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден и изменен с решение № 1175 от 24.07.2017 г. на и. д. директор на Д "ОДОП"-гр. София, с който на И. Мандажиев от [населено място] са установени задължения за данък върху доходите на физически лица за данъчни периоди 2010, 2011, 2012, 2013 и 2014 г. в размер на 42 676, 21 лв. ведно с лихвите за забава. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка относно провеждане на ревизията, в това число подробно е изложил отделните заповеди и органите, които са ги издали. Анализирайки същите, е направен извод, че издаденият ревизионен акт се явява нищожен. Систематизирани, мотивите на административния съд в тази насока са следните: 1. Още с определението за насрочване на делото съдът е указал на ответния административен орган, че следва да представи доказателства относно компетентността на лицето Д. Ямборска, която е издала заповедите за възлагане на ревизията /първоначалната и последващите две/, съответно което е наложило промяна на органа, който е издал заповедта за възлагане на ревизия, съответно за компетентност на лицата, които са подписали ревизионния доклад – Х. Акалийска – ръководител на ревизията и О. Андонов. 2. Въпреки дадените указания липсват и доказателства относно представителната власт на Е. Станкова, която е подписала ревизионния акт като орган, възложил ревизията. 3. Ревизионният акт е нищожен и на още едно основание – липса на основание за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК, респективно ревизията е проведена по този ред, без да е спазена процедурата по чл. 122 ДОПК. Подробни мотиви в тази насока са изложени на стр. 4 /края/ и стр. 5 от съдебното решение /л. 157 и 158 от първоинстанционното дело/. Решението на Административен съд – София град е не правилно поради много грубо нарушение на материалния и процесуалния закон. Основните оплаквания на касатора за неправилност на решението на административния съд поради наличие на всички отменително основания за неправилност по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че ревизионния акт е нищожен поради липса на компетентност на лицата, които са го издали, като доказателства в тази насока са били представени по делото, но неправилно са били интерпретирани от съда. На отделен ред се правят оплаквания, че наличието на допуснати нарушения на чл. 122 и сл. ДОПК не правят издаденият ревизионен акт нищожен, отделно от това съдът има задължение по реда на чл. 160 ДОПК да реши спора по същество. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор, че първоначалната заповед за издаване на ревизия от 9.03.2016 г., и последващите две заповеди за нейното изменение – от 12.05.2016 г. и 14.06.2016 г., са издадени от Д. Ямборска. Същата е преназначена на длъжност "началник сектор" със заповед № 20. 13 от 30.10.2012 г., съответно със заповед № 2893 от 21.09.2016 г. е преназначена от тази длъжност на длъжност директор на офис, считано от 3.10.2016 г. /л. 90 и 91 от първоинстанционното дело/ Предвид така представените доказателства неправилно е прието от съда, че Д. Ямборска не е притежавала компетентност да издаде заповедите за възлагане на ревизия. Видно от данните по делото, ревизионният акт/л. 53 от първоинстанционното дело/ е подписан от Е. Станкова на длъжност "главен инспектор по приходите", възложил ревизията и Х. Акалийска – на длъжност "главен инспектор по приходите" – ръководител на ревизията. От приложената по делото заповед № РД – 01 – 01- 1208/3.10.2016 г. /л. 95 от делото/е видно, че на Е. Станкова, изпълняващ длъжността "началник сектор ревизии" в ТД на НАП-София, ИРМ Кюстендил, е наредено да издава заповеди в хипотезите на чл. 113, ал. 3 ДОПК, както и заповеди за определяне на компетентен орган при условията на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в хипотези за ревизионни производства, възложени след 1.01.2013 г., за неприключили ревизионни производства към 3.10.2016 г., като в изброените под т. 34 /л. 96 от делото/ фигурира и ревизионното производство на И. Мандажиев. От последната заповед следва извод, че Е. Станкова притежава необходимата компетентност по смисъла на чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 119, ал. 2 ДОПК и като е приел друго, първоинстанционният съд е нарушил закона. На л. 93 и 94 от първоинстанционното делото са приложени заповеди № 2925 от 30.09.2016 г. и 8. 13. /15.04.2013 г., от които е видно, че на Х. Акалийска е възложено считано от 3.10.2016 г. да изпълнява и длъжността "началник сектор" в сектор "Ревизии", ИРМ Кюстендил, отдел "Ревизии", дирекция "Контрол" в ТД на НАП – София за срок до назначаване на титуляр на длъжността, но за не повече от 6 месаца. От представената на л. 7 от настоящето дело заповед № 63. 13/30.12.2009 г. е видно, че О. Андонов е преназначен на длъжността "главен инспектор по приходите" в отдел "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП. При така описаните доказателства следва да бъде прието, че както лицата подписалите ревизионния акт, така и лицата, подписали ревизионния акт са били надлежно оправомощени да извършат това, от което следва извод, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК и приемайки друго, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на закона. Не могат да бъдат споделени и изводите на първоинстанционния съд, че е налице нищожност на ревизионния акт поради това, че при извършване на ревизията е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 122 – 124 ДОПК. Изискванията на които следва да отговоря ревизионния акт са посочени в нормата на чл. 120 ДОПК, озаглавен "Съдържание на ревизионния акт". Според ал. 1 от тази норма, т. 5 и 6, ревизионният акт следва да съдържа мотиви за издаването му и разпоредителна част, с която се определят правата, задълженията или отговорностите и начинът и срокът на изпълнението им. От приложения на л. 53 и сл. от първоинстанционното дело ревизионен акт № Р – 22221816001556 - 091 – 001/21.12.2016 г. е видно, че същият притежава както фактически и правни основания за издаването му, така разпоредителна част за определяне на вида и размера на данъчните задължения. Съгласно правната доктрина незаконосъобразността има две проявни форми - нищожност и унищожаемост, като разграничаването им е с оглед степента на порока, засягащ административния акт, последиците от проявяването му и способите за тяхното преодоляване. Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност предпоставя толкова тежко, радикално и нетърпимо нарушение на законността, че същите са лишени от правно действие и не могат да породят целените правни последици. Поради изначалното наличие на такива сериозни недостатъци, водещи до недействителност на волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност. В чл. 146 АПК са изброени пороците, които водят до незаконосъобразност на акта, а признаването му за валиден или за недействителен, както се посочи по-горе, почива на критерия степен или тежест на незаконосъобразността при издаването му, като нищожният акт страда от толкова непримирима противоправност, която изключва търпимостта му в правния мир. Всяко производство е низ от процесуални действия, които следват хронологично и се намират във връзка помежду си. Евентуални пропуски при извършване на ревизията по особения ред не могат на самостоятелно основание за доведат до незаконосъобразност на целия РА при липса на допуснати други съществени процесуални нарушения. За да е налице допуснато съществено процесуално нарушение, следва съществено да е накърнено правото на защита на лицето или при липсата на такова нарушение, органът да бъде мотивиран да постанови акта си в противен смисъл. В случая тези обстоятелства не са налице. Освен това при условията на чл. 160, ал. 1 ДОПК съдът решава спора по същество, в това число се произнася дали при издаването на акта са спазени материално-правните разпоредби – чл. 160, ал. 2 ДОПК. Проведената ревизия има за предмет определяне на задължения за данък върху доходите на физически лица – свободни професии, граждански договори и други за периода от 1.01.2010 г. до 31.12.2014 г. При събраните по делото доказателства съдът е следвало да се произнесе по същество на спора. Като е приел, че оспореният ревизионен акт е нищожен като издаден от не компетентен орган и поради допуснато съществено нарушение на материалния закон, Административен съд – София град е постановил едно неправилно съдебно решение. Допуснатото съществено процесуално нарушение обуславя необходимостта на отмяна на решението на Административен съд – София град, като при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по същество по законосъобразността на оспорения ревизионен акт. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото за настоящата съдебна инстанция – чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,