Определение № 98 от 16.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 2068/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение № 329 от 18.05.2023г. по възз.т.д. № 402/2023г. на Софийски апелативен съд образуваното пред този съд въззивно производство е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до окончателното приключване на т.д.№ 334/2020г. на СГС - производство по несъстоятелност на „Ню Бизнес Адвайзърс“ЕООД/н/. Срещу определение № 329 от 18.05.2023г. по възз.т.д. № 402/2023г. на Софийски апелативен съд са подадени частна жалба от Л. И. В. и частна жалба от Васил Б. С., чрез особен представител адв.С. Д., като частните жалбоподатели са двама от ответниците в производството пред първоинстанционния съд, т.д. № 1188/2017г. на СГС. В частните жалби са релевирани доводи за недопустимост и неоснователност на предявените искове.В частната жалба на Васил С. са въведени и доводи за липса на връзка на преюдициалност между двете дела. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на въззивния съд за продължаване на процесуалните действия. С подадените чрез адв.Д. К. писмени отговори насрещната страна „КТБ“ АД /н/оспорва частните жалби като неоснователни и моли да потвърждаване на обжалваното определение. Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното: Производството, в което е постановено обжалваното определение, е образувано по въззивна жалба на синдиците на „КТБ“ АД/н/ срещу решение № 260067/01.02.2023г. по т.д.№ 1188/2017г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от „КТБ“ АД/н/ против частните жалбоподатели Л. И. В. и Васил Б. С., както и против други лица, искове, с правно основание чл.57, ал.3 ЗБН, вр. чл.240, ал.2 ТЗ, чл.57, ал.3 ЗБН, вр.чл.79, ал.1, предл.2 ЗЗД и чл.57, ал.3 ЗБН, вр. чл. 203, ал.1 КТ, за обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от неизпълнение на задължения на ответниците и изразяващи се в претърпени загуби от несъбрани вземания на банката, възникнали по договор за кредит от 30.01.2008г. и 10 анекса към него, сключени между „КТБ“ АД /н/ и „Ню Бизнес Адвайзърс“ ООД, по силата на който е предоставен кредит в размер на 1 000 000лв. Преди да постанови обжалваното определение въззивният състав е извършил служебна справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Ню Бизнес Адвайзърс“ ООД, от която е констатирал, че дружеството е в производство по несъстоятелност – т.д.№ 334/2020г. на СГС, което е висящо, и в това производство „КТБ“ АД /н/ е кредитор с приети вземания, вкл. произтичащите от сключения с „Ню Бизнес Адвайзърс“ ООД договор за банков кредит от 30.01.2008г.Съставът на апелативния съд е приел, че предметът на предявените против ответниците искове изисква установяване на размера на причинената на банката вреда, а в производството по несъстоятелност на „Ню Бизнес Адвайзърс“ ООД ще се даде отговор на въпроса за удовлетворението на банката, а оттам и на въпроса за настъпване на вредата за „КТБ“АД /н/. С тези правни аргументи и посредством позоваване на решение № 60151/05.01.2022г. по т.д.№ 2272/2020г., IIт.о., в обжалваното определение е прието, че откритото /и висящо/ производство по несъстоятелност на „Ню Бизнес Адвайзърс“ ООД е с преюдициално значение за производството по иска с правно основание чл.57, ал.3 ЗБН, поради което е налице абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното/настоящото/ дело. Произнасянето от въззивната инстанция по въпроса относно необходимостта от постановяване на определение по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК при открито производство по несъстоятелност по отношение на дружество, за което в обстоятелствената част на исковата молба по чл. 57, ал. 3 ЗБН се твърди, че е кредитополучател въз основа на неизгодни за банката договори за банкови кредити, сключени при неизгодни условия и без обезпечения, за които действия се търси ангажиране на деликтната отговорност на ответниците за причинени на банката вреди, е изцяло съобразено с решение № 60151/05.01.2022г. по т. д. № 2272/2020г., ІІ т. о., което се споделя изцяло от настоящия състав.В него се приема, че синдикът реализира по реда на чл.57, ал.3 ЗБН само отговорността на администратор на банката/с легално определение в § 1, т.2, б. „а“ и б.“в“ от ДР на ЗБН/, а въпросът за удовлетворението на банката, т.е. за настъпване на вредата, е от значение за определяне отговорността на администраторите на банката; В хода на откритото производство по несъстоятелност на дружеството банката може да се удовлетвори изцяло или в определена степен за вземанията си, произтичащи от сключения с дружеството договор за банков кредит, а след провеждане на производството по несъстоятелност ще се определи дали е настъпила вреда за банката, респ. размера на вредата, в случай на неудовлетворяване на вземанията й, на основание чл. 739, ал. 2 от ТЗ, и ако не са налице изключенията, посочени в тази норма, съответно до приключване на производството по несъстоятелност не може да се приеме установена по размер вреда, а наличието на вреда е от значение за определяне отговорността на администраторите на банката; Това налага извод, че производството по несъстоятелност е преюдициално спрямо производството за реализиране отговорността на администраторите на „КТБ“ АД (н); Наличието на преюдициално производство по отношение на предмета на разглежданите искове е абсолютна процесуална пречка за упражняване правото на иск, за която съдът следи и служебно.; Нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е императивна и предвижда, че се спира производството по обусловеното дело, до приключване на делото, което ще има значение за правилното решаване на спора. При съвпадане с крайните изводи на обжалваното определение, същото следва да бъде потвърдено. Разноски не се присъждат, тъй като не са поискани. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: