Определение № 54 от 31.03.2016 г. на ВКС по н. д. № 303/2016 г.

Старозагорският окръжен съд е поискал от ВКС да упражни правомощието си за промяна на местната подсъдност на дело, което не е могъл да разгледа поради невъзможността „да образува състав” (чл.43, т.3 НПК). Делото на СтзОС е второинстанционно (въззивно) и по него не е могло да бъде формиран съдебен състав, който да го разгледа, защото всички съдии в съда са се отвели (чл.31 НПК) от разглеждането му. Прокурорът пред ВКС е дал писмено становище за основателност на поисканата промяна в подсъдността. ВКС намери, че искането е основателно. Както направените отводи, така и невъзможността въззивното дело да бъде разгледано са удостоверени по него. Що се отнася до „друг[ия], еднакъв по степен съд” (отново чл.43 НПК), който може да разгледа делото, той следва да бъде определен от гледна точка на целесъобразността, вложена в прилаганата сега правна уредба и нейните прояви от значение в случая, като причините за отводите на съдиите (частната тъжителка е бивш съдебен заседател), отдалечеността на единия от другия съд, транспортните връзки между тях и др. подобни; те според ВКС позволяват пренасяне на делото в съседния Ямболски окръжен съд. Ето защо съставът на І н.о.