Определение № 129 от 26.11.2020 г. на ВКС по н. д. № 942/2020 г.

Производството е по чл. 44 от НПК и е образувано по спор за подсъдност между Окръжен съд - Силистра и Апелативен съд - Варна по повод н. ч. д. № 385/2020 год. В писмено становище представителят на Върховна касационна прокуратура сочи, че доколкото молбата за правна помощ изхожда от страна членка на Европейския съюз, приложение следва да намерят разпоредбите на Закона за Европейската заповед за разследване (ЗЕЗР), според чиито разпоредби - чл. 28, ал. 2 вр. чл. 9, ал. 1, т. 2, компетентен да изпълни заповедта е окръжният съд, в чиито район се иска извършването на съответното съдебно следствено действие или предаването на доказателствата, които вече са на разположение, или специализираният наказателен съд. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира следното: В Окръжен съд - Силистра е постъпила молба за разпит чрез видеоконференция от Наказателен съд № 5, гр. Мурсия, Кралство Испания. Съдията-докладчик по образуваното н. ч. д. № 308/2020 год. е приел, че не е компетентен да разгледа искането, тъй като молещата държава не е издала Европейска заповед за разследване, а молба за правна помощ, с оглед на което производството следва да се развие по реда на чл. 474 от НПК. По тези съображения производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Варненския апелативен съд. Съдията-докладчик по н. ч. д. № 385/2020 год., образувано в апелативния съд, също е направил извод, че делото не му е подсъдно, тъй като приложимият закон в отношенията между Република България и държава членка на Европейския съюз по повод международното сътрудничество по наказателни дела в случая не е НПК, а ЗЕЗР. При така установената фактическа обстановка съставът на трето наказателно отделение на ВКС намира, че делото е подсъдно на Окръжен съд - Силистра. Съображенията за това са следните: Правната уредба на международното сътрудничество по наказателни дела и в частност на разпита чрез видеоконференция по искане на друга държава от съдебен орган в Република България се съдържа в два нормативни акта - в глава тридесет и шеста, раздел трети от НПК и в ЗЕЗР. Законът е приет в изпълнение на Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 03 април 2014 г. относно Европейската заповед за разследване по наказателноправни въпроси. Чл. 1, т. 1 от ЗЕЗР урежда признаването и изпълнението на Европейска заповед за разследване по наказателни производства, издадена в друга държава членка, което го определя като специален по отношение на НПК. Последният ще намери приложение единствено в отношенията на Република България със страни извън Европейския съюз. Настоящият случай обаче не е такъв - искането изхожда от друга държава членка, което предопределя и компетентността на Силистренския окръжен съд съобразно правилото на чл. 28, ал. 2 вр. чл. 9, ал. 1, т. 2, тъй като това е съдът, в чийто район се иска извършването на разпит чрез видеоконференция. Този извод не се разколебава от обстоятелството, че документът, с който е сезиран съдът, е наименован „молба за правна помощ“ и в него съдът в Мурсия, Кралство Испания се е позовал на Конвенцията за прилагане; на Споразумението от Шенген, на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси на Съвета на Европа от 20 април 1959 год. и на Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите — членки на Европейския съюз. Това е така, защото чл. 34 от Директивата предвижда, че същата заменя посочените международни актове в отношенията между държавите членки. Дали и доколко са изпълнени изискванията на Директивата и на ЗЕЗР е извън обхвата на настоящото производство и преценката за това следва да бъде направена от съдията, разглеждащ искането по същество.