Определение № 1 от 12.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 96/2021 г.

Производството е по чл. 282, ал.2 ГПК, образувано по молба на адв. Б. К., като пълномощник на „ДЗИ –Общо застраховане“ ЕАД, [населено място], с която се иска спиране на изпълнението на решение №11777 от 04.08.2020 г. по т.д. №1800/2017г. на Софийски апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, намира, че молбата е процесуално допустима. Налице са изискванията на чл. 282,ал.2 ГПК. Постъпила е касационна жалба от молителя, заедно с приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК срещу постановеното решение на Софийски апелативен съд, в частта, с която въззивният съд е присъдил допълнително обезщетение по реда на чл.226 КЗ / отм./в размер за всеки един от ищците по спора- В. П. и К. К. по 16000лв. или общо 32 000лв. Следователно, налице е висящност на производството по чл.288 ГПК в тази обжалвана част, което е предпоставка за спирането на изпълнението до приключване на касационното производство в същата част. Съгласно чл. 282, ал.2, т.1 ГПК спирането на изпълнението е обусловено от задължението на касатора /длъжник по изпълнението/ да представи надлежно обезпечение, което по решенията за парични вземания се извежда от присъдената сума. Молителят е представил преводно нареждане, удостоверяващо, че е внесена по специалната сметка на ВКС сумата 32 000лв. /удостоверено и от счетоводител В. П., че сумата е постъпила по тази сметка на ВКС на 11.02.2021г./, съставляваща надлежно обезпечение, поради което молбата следва да бъде уважена. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение