Определение № 418 от 07.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2515/2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК и е образувано по молба вх. № 7193/13. 08.2019 г. на „Контролтест“ ООД [населено място], за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 312 от 22 .0 7.2019 г. в частта за разноските. С определение №312 от 22 .0 7.2019 г. по настоящото дело, ВКС е оставил без разглеждане молба за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал.1 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна „Контролтест“ ООД [населено място] е поискал допълване на определение №312/19г. като е представил договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. по банков път. В срока за отговор насрещната страна С. С. не е изразил становище. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. Съгласно дадените с т. 1 на ТР № 6-2012-ОСГТК разяснения, разноските за адвокатско възнаграждение се присъждат в полза на правоимащата страна, когато същата установи, че е заплатила възнаграждението, като в договора за правна помощ следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая заплащането на адвокатско възнаграждение е уговорено по банков път, но доказателства за заверяване на банковата сметка на адвоката пълномощник не са представени. Предвид изложеното, молбата за допълване на определението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, ВКС