Решение № 15543 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2443/2017 г.

ВАСI отделение18.12.2017 г.докладчик Маруся Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5608/10.08.2016 г. по адм. д. № 8814/2013 г. на Административен съд - С. град. ОСЪЖДА Д. Е. Г. да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция "ОДОП"-С. 3257,53 лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 15543 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2443/2017 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. Е. Г. моли да бъде отменено решение № 5608/10.08.2016 г. по адм. д. № 8814/2013 г. на АССГ в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № 23-1106287/28.11.2011 г. на ТД на НАП- С. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"- С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 23-1106287/28.11.2011 г. на ТД на НАП- С. в частта на установения данък за внасяне за 2006 г. по чл. 35 от ЗОДФЛ(отм.) за сумата над 2705,15 лв със съответните лихви, в частта на установения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. за сумата над 88 501,68 лв със съответните лихви и в частта за установен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. 1310,72 лв с лихви като е отхвърлена жалбата против РА в останалата й част след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и 5 от ДОПК. В мотивите си съдът е обсъдил констатациите в РА, събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съответна на доказателствата по делото. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и 5 от ДОПК и законосъобразно провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и определяне на данъчната основа за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за ревизираните периоди. Съдът е обсъдил доводите и възраженията на касатора, които се повтарят и в касационната жалба и е достигнал до обоснован извод за тяхната неоснователност, който се споделя напълно от настоящата инстанция. Обосновано съдът е приел, че уведомлението по чл. 124, ал. 1 от ДОПК е връчено на ревизираното лице на електронния му адрес, в който смисъл има отбелязване на л. 88 от делото. Неоснователен е доводът за неправилна преценка на представените едва в съдебното производство доказателства за преведените суми по банковата сметка на ревизираното лице и за тяхното връщане на дружеството, предоставило средствата на Г.. Правилен е изводът на съда, че в процеса не е установено основанието за превеждане на сумите и не е доказано връщане на сумите на платеца. Неоснователно е възражението за неправилно определяне на данъка за 2007 г. Изменението на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, обнародвано в ДВ, бр. 113/2007 г. съгласно § 52 от ПЗР на ЗДДФЛ е в сила от 1.01.2008 г. и неоснователно касаторът поддържа, че данъкът за 2007 г. е в размер 10%. На л. 188 от преписката е приложено писмото от "Мобилтел"ЕАД, в което е посочено, че Г. е бил клиент на дружеството в периода 15.01.2006 г. - 16.12.2008 г., предвид които данни съдът обосновано е отхвърлил възражението за неправилно включени в паричния поток разходи на Г. за телефонни услуги. Съдът е определил дължимия данък за всяка от годините по заключението на счетоводната експертиза, в паричния поток по която не са включвани разходи от 2009 г. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция 3257,53 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,

Цитирани разпоредби

1