Определение № 1337 от 30.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 185/2025 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от „Дайтона“ ЕООД срещу определение № 690/ 11.11.2024 г. по в.т.д. № 476/2024 г. на Варненски апелативен съд, с което на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д. № 73/2024 г. на Добрички окръжен съд. В частната жалба е наведено оплакване за частична неправилност на атакувания съдебен акт, като се моли за отмяната му и постановяване на друго определение, с което производството да остане спряно единствено по включените в предмета на делото главен отрицателен установителен иск за собственост и евентуален на него - за относителна недействителност на сделката, извършена с НА №69/2011г. Твърди се, че предметът на делото пред въззивната инстанция обхваща и предявените конститутивен и осъдителен искове срещу „Атанасов инвест“ ЕООД, които спрямо висящия спор пред Добрички окръжен съд не се намират в отношение на преюдициалност. С оглед това жалбоподателят счита, че предпоставките за спиране по реда на чл. 229 ал.1 т.4 ГПК са налице само по отношение на производството по иска за собственост и този за относителна недействителност, но не и по отношение на конститутивния и осъдителния искове, поради което смята обжалваното определение в тази му част за неправилно. Насрещните страни „Атанасов инвест“ ЕООД и „Пермаш- Дими“ ЕООД, надлежно уведомени по реда на чл. 276 ал.1 ГПК, не са подали писмени становища. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови своето определение Варненски апелативен съд е посочил, че първоинстанционното решение на Разградски окръжен съд е било обжалвано от „Дайтона“ ЕООД в частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от „Дайтона“ ЕООД искове- първият с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК против „Пермаш- Дими“ ЕООД за приемане за установено между страните, че „Пермаш- Дими“ ЕООД не е собственик на недвижим имот, придобит от него чрез договор за покупко-продажба, сключен с първия ответник „Атанасов - инвест“ ЕООД, съгласно нотариален акт № 69 том № 6 рег. № 4529 дело № 863/2011г. на нотариус № 109, вписан под № 103 том 11 вх. рег. № 3672/20.12.2011г. в СВ Балчик, и вторият- с правно основание чл. 135 ал. 3 ЗЗД против „Атанасов - инвест“ ЕООД и „Пермаш- Дими“ ЕООД за признаване за относително недействителна по отношение на ищеца по делото на сключената със същия нотариален акт № 69/2011г. сделка за покупко-продажба на недвижим имот. С оглед наведените оплаквания във въззивната жалба за недопустимост на първоинстанционното решение в тази му част, поради постановяването му при наличие на предпоставката на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, съставът на Варненски апелативен съд е установил, въз основа на изискана от него служебна справка, че е налице висящ спор между същите страни,образуван по предявен от „Дайтона“ ЕООД против „Атанасов инвест“ ЕООД и „Пермаш- Дими“ ЕООД, иск с правно основание чл. 40 ЗЗД за недействителност на обективирания в нотариален акт №69/2011г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, за наличието на който са били представени доказателства още пред първата инстанция. Позовавайки се на ТР № 2/19.11.2014 г. по тълк.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д. №8/2013 г. на ОСГТК, въззивният съд е приел, че произнасянето по въпросите, свързани с действителността на прехвърлителната сделка, сключена между „Атанасов инвест“ ЕООД и „Пермаш - Дими“ ЕООД, посредством която са прехвърлени права върху недвижим имот, ще има значение за изхода по отрицателния установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, с който се иска да се приеме за установено, че „Пермаш - Дими“ ЕООД не е собственик на недвижимия имот, описан в нотариален акт № 69/2011г. Поради това съдът е счел, че е налице връзка на преюдициалност между делата и производството по висящото пред него дело следва да бъде спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по образуваното по описа на Добрички окръжен съд т.д. № 73/2024 г. Така постановеното от апелативния съд определение е частично неправилно. При произнасянето му съставът не е съобразил факта,че в предмета на въззивното производство се включва и частта от първоинстанционното решение, което е постановено по други два предявени от „Дайтона“ЕООД срещу „Атанасов инвест “ЕООД иска с правно основание чл.192 ал.1 ЗЗД вр. чл.87 ал.3 ЗЗД – за разваляне на сключен между ищеца и „Атанасов инвест“ЕООД друг договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в НА №19 том 9 рег.№13821 дело 1550/3006.2008г. на нотариус №160, вписан с рег.№125 том 15 дело №4807/2008г. и с правно основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД – за връщане на платената цена за тези имоти в размер на 157 100 лв. В частта, с която тези искове са били уважени, решението на първоинстанционния съд е било обжалвано с въззивна жалба от ответника „Атанасов инвест“ЕООД, която е приета за редовна и администрирана по съответния процесуален ред. При тези обстоятелства настоящият състав на Върховен касационен съд намира,че като е спрял цялото производство по в.т.д.№476/24г. по описа му, включително по предявените само срещу „Атанасов инвест“ЕООД искове за разваляне на договора,обективиран в НА №19/2008г. и връщане на заплатената по него цена, Варненски апелативен съд е постановил неправилен съдебен акт, който частично подлежи на отмяна, тъй като между така предявените искове и иска,по който е било образувано т.д.№73/2024г. на Добрички окръжен съд няма връзка на преюдициалност. След отмяната делото следва да бъде върнато на състава на ВАпС за продължаване на процесуалните действия по въззивната жалба на „Атанасов инвест“ЕООД. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение