Определение № 2452 от 01.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2221/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу протоколно определение от 07.02.2024 г. по канд № 156/2023 г. по описа на Административен съд Габрово, с което е спряно производството по делото до приключване на образуваното пред СЕС дело № С- 61 /2023 г. с влязъл в сила съдебен акт. Счита определението за неправилно по съображенията, изложени в частната жалба. Ответната страна "ПИМК" ООД, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на жалбата. Настоящият състав намира, че жалбата е процесуално недопустима. С разпоредбата на чл. 229, ал.1 АПК е предвидено, че преграждащите определения, каквото е определението за спиране, подлежат на обжалване с частна жалба. Изричната разпоредба обаче на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК предвижда изключение. Невъзможността за инстанционен контрол е изрично регламентирана в изр. 2 на чл. 631, ал. 1 ГПК, без да бъде отделяна хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, доколкото решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването. Забраната обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване до СЕС, така и случаите, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване. Преценката е предоставена на съда, пред който е висящо делото, като определението му е изключено от инстанционен контрол на основание чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС. Съставът на съда, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициално запитване. Принципът на ефективността изисква приложимият национален процесуален закон да не прави защитата на правата, произтичащи от правото на ЕС, практически неосъществима или прекалено трудна. Суверенна е преценката на националния съд и когато решава да спре производството по делото поради отправено преюдициално запитване по друго дело в очакване на произнасяне на СЕС. Целта е да се гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на правото на ЕС. Освен това следва да се има предвид, че спирането на производството по делото е постановено от касационна инстанция по ЗАНН, чието решение е окончателно. Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. В този смисъл определение по адм.д. № 10446/2023 г., определение по адм.д. № 11181/2023 г., определение по адм.д.1559/2024 г., определение по адм. дело № 1225/2024 г., определение по адм.д.№ 909/2024 г. по описа на ВАС, петчленен състав. Като има предвид изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение