Определение № 240 от 16.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2125/2022 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 262052/17.02.2022 г., (допълнена с три уточняващи молби, последната от които с вх. № 264569/19.04.2022 г.) по регистъра на Районен съд – Варна, подадена от Н. М. А. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 262018 от 21.06.2021 г. по гр. д. № 15592/2019 г. на Районен съд – Варна, потвърдено с решение № 1758 от 24.11.2021 г. по гр. д. № 2230/2021 г. на Окръжен съд – Варна. С атакуваното по реда на извънинстанционния контрол съдебно решение е отхвърлен предявения от молителя против В. Д. С., гражданин на ФР Германия иск с правно основание чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 400 лв. – дължимо възнаграждение по устен договор за изработка, сключен между страните през м. декември 2017 г. Молителят твърди, че макар и да са приети по делото, при постановяване на влязлото в сила решение предмет на молбата за отмяна са „умишлено прикрити от съдията“ следните писмени доказателства от съществено значение за решаване на делото: „отговор на искова молба, с който ответникът признава, че дължи сумата от 2 400 лв.“; писмо от 15.08.2018 г., изготвено от ответника до ищеца с приложена сметка, с която първият „декларира за обема на извършените СМР и единични цени за всяка от дейностите“ и „разпита на свидетелката Р. С. – съпруга ответника, в съдебно заседание от 10.07.2020 г., където тя признава, че за всяка от дейностите била определена цена“. Поддържа, че при решаване на делото не би могло да му бъде известно, че „съдебният състав ще си позволи да прикрие годни писмени доказателства в полза на ответника и неговата защита“. Моли влязлото в сила решение да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК поради новооткритите доказателства от съществено значение за решаване на делото. Ответникът В. Д. С. не е взел становище по молбата в срока по чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при проверката на допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна - имаща право и интерес от отмяна на постановеното решение и срещу подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт. Тя обаче не се основава на твърдения за „новооткрити доказателства“ по смисъла на чл. 303, ал. 1, ал. 1 ГПК, чийто фактически състав страната счита да е осъществен и на който се позовава в случая. Сам молителят твърди, че сочените от него „писмени“ доказателства са били приети в производството по висящия спор (т. е. съставлявали са част от събраната по делото доказателствена съвкупност), по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати. Съгласно постановките по т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 или чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и по нея ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл. 303 и чл. 304 ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК за редовност на молбата за отмяна (т. 13 от ППВС № 2/1977 г.). Молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Когато писмени доказателства се представят във връзка с основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молителят трябва да посочи, кога и при какви обстоятелства се е снабдил с тези доказателства, с оглед на качеството им на новооткрити; да посочи допуснати от съда процесуални нарушения, които са му попречели да участва в делото или на порока на осъществено от трето лице представителство, които са нарушили правото му на участие в процеса лично или чрез представител. Съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд се произнася по допустимостта на молбата за отмяна, като проверката обхваща: подлежи ли атакуваният акт на отмяна по реда на Глава 24 ГПК; молбата изхожда ли от легитимирано лице; спазен ли е преклузивният срок за подаване на молбата за отмяна; дали подадената молба е редовна. В разглеждания случай молбата за отмяна не съдържа изложение на обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. При тази хипотеза отмяната се основава на непълнота на фактическия или доказателствен материал по делото, установена след влизане в сила на решението. От съдържанието на сезиращата настоящия състав молба може да се направи извод, че „писмените“ доказателства, на които молителят се позовава не са новооткрити по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като те са били представени (свидетелските показания на посочения свидетел пък са събрани при разпита му) и приети от съда в хода на приключилото производство – т. е. при проведеното съдебно дирене на делото, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се търси. Налага се, че отсъства посочената по – горе непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото, установена след влизане в сила на решението, наличието на която стои в основанието на състава по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С молбата се правят доводи, съставляващи касационни основания за неправилност на постановеното и влязло в сила решение – незаконосъобразност в изводите поради игнориране на събрани по делото доказателства. Те обаче са релевантни в производството по упражняване на касационен контрол върху решението на въззивния съд, който е изключен с оглед предмета на спора. Предвид на факта, че „писмените доказателства“, на които страната се позовава са били приети в хода на съдебното дирене по делото, приключило с постановяване на решението предмет на молбата за отмяна, може да се направи и извод, че срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК не е спазен. Така молбата се явява недопустима и като просрочена. С оглед изхода на делото разноски на молителя не се следват, а насрещната страна не е подавала отговор по молбата, съответно не е претендирала разноски. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, III г. о.,