Определение № 2 от 05.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 2637/2022 г.
ВКСI търговско отделение05.01.2023 г.докладчик Анжелина Христова
Диспозитив
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.д. №2637/2022г. по описа на ВКС. ВРЪЩА делото на Апелативен съд- София за произнасяне по молбата по чл.248 ГПК. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от адвокат Р. Р.- особен представител на ответника „Глобъл–Нет Солюшънс“ ЕООД срещу определение №676 от 03.11.2021г. по в.т.д. №20211001000835/21г. по описа на Апелативен съд- София, с което е оставена без уважение молбата му от 27.10.2021г. за определяне на възнаграждение за въззивното производство в размер на 600 лева, вносимо от ищеца. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като моли да бъде отменено и да му бъде определено възнаграждение в размера, регламентиран в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага доводи, че възнаграждението в размер на 300 лева за въззивното производство е определено в нарушение на закона- чл.7 от Наредба №1 от 2004г., тъй като е под минималния размер и не е съобразено с обема на извършената от него правна помощ и защита. Ответницата К. А. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: С определение №676 от 03.11.2021г. по в.т.д. №20211001000835/21г. по описа на Апелативен съд- София, е оставена без уважение молбата на адвокат Р. Р.- особен представител на ответника „Глобъл–Нет Солюшънс“ ЕООД, депозирана на 27.10.2021г. с искане за определяне на възнаграждение за въззивното производство в размер на 600 лева, платимо от ищеца. Въззивният съд приема, че възнаграждение на особения представител за въззивното производство е определено от първоинстанционния съд при администрирането на въззивната жалба, като особеният представител не е възразил относно размера, нито е поискал изменение на определението. Решаващият съдебен състав намира, че не му е в компетенциите да изменя определението на Софийски градски съд, с което на особения представител е определено възнаграждение за въззивното производство в размер на 300 лева, като поддържа, че не са налице и предпоставките да определи нов депозит. В процесния случай особеният представител е поискал от въззивния съд определяне на възнаграждение за въззивното производство, което искане въпреки неточната формулировка представлява молба за определяне на допълнително възнаграждение на особения представител за въззивното производство. Особеният представител може да поиска до устните състезания във въззивното производство определяне на допълнително възнаграждение, ако същото не е определено правилно или оказаната правна помощ и съдействие, с оглед фактическата и правна сложност на делото надхвърля по обем определеното възнаграждение, като въззивният съд е компетентен да се произнесе по основателността на молбата. Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба, с която е сезиран по своето правно естество представлява искане за изменение на постановеното от въззивния съд определение, с което е оставено без уважение искането за определяне на допълнително възнаграждение на особения представител, което следва да бъде разгледано от компетентния съд по реда на чл.248 ГПК. Съдебният акт, с който се определя размер на възнаграждението за назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, платимо от ищеца по делото, представлява по своята правна същност акт за определяне на разноски по делото. Макар и да не е постановен по реда на чл.78 ГПК /разпределение на отговорността за разноски с оглед изхода на спора/, актът за определяне на размер на възнаграждението на особения представител по чл.47, ал.6 ГПК е от същата категория актове, респ. подлежи на изменение от постановилия го съд, а при отхвърляне на искането на правоимащото лице /особения представител/ за увеличаване размера на определеното му възнаграждение- на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.248 ГПК /определение №25 от 10.02.2022г., ч.гр.д. №5031/2021г., І г.о., определение №60276 от 21.07.2021г., ч.т.д. №753/2021г., І т.о., определение №564 от 13.11.2017г., ч.т.д. №2076/2017г., І т.о. и др./. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение