Определение № 2023 от 30.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 701/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Подадена е частна жалба от „Индустриал Пак” ЕООД, чрез адв. Ат. Д. от АК-Пловдив, с надлежно учредена представителна власт по дело, срещу определение № 832/16.12.2024 г., постановено по в. т. д. № 352/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 13 с-в, с което е прекратено производството, образувано по молба с вх. № 28533/05.11.2024 г. от „Индустриал Пак” ЕООД за допълване на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на въззивното решение в частта му за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното преграждащо определение е неправилно, тъй като апелативният съд не се е произнесъл по искането на въззиваемия за присъждане на съдебни разноски пред въззивната инстанция (липсва съответен диспозитив в този смисъл). Счита, че дори и да не е представил списък за разноските по чл. 80 ГПК, неговата молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на въззивното решение в частта му за разноските не е недопустима, а въззивният съд е следвало да се произнесе по нейната основателност. Ответникът по частната касационна жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който излага подробни правни съображения за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Установява се, че с обжалваното определение въззивният съд е прекратил производството по подадената от настоящия частен жалбоподател молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на въззивното решение в частта му за разноските. Счел е, че в решението се е произнесъл по искането на въззиваемия по чл. 80, изр. 1 ГПК - оставил го е без уважение поради обстоятелството, че страната, която има право на разноски, не е представила до края на съдебното дирене пред въззивната инстанция доказателства за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред апелативния съд. Приел е, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е недопустима, тъй като молителят не е представил списък за разноските. Съобразил е, че съгласно т. 9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС молбата за изменение на съдебното решение в частта му за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима, а съгласно т. 2 от това тълкувателно решение страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството. Установява се, че с решение № 619/23.10.2024 г., постановено по в. т. д. № 352/2024 г., Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което изцяло е уважен предявеният осъдителен иск за връщане на заплатената продажна цена по процесния развален договор за търговска продажба. Произнесъл се е по искането на въззиваемия за присъждане на сторените във въззивното производство съдебни разноски, като го е оставил без уважение с правния довод, че липсват доказателства дължимото адвокатско възнаграждение за осъщественото от пълномощника на тази страна процесуално представителство пред апелативния съд да е заплатено (уговорено е това адвокатско възнаграждение да бъде изплатено по банков път, като до края на съдебното дирене пред въззивната инстанция не са представени доказателства за изпълнение на породеното парично задължение по мандатното правоотношение между страната и неговия пълномощник-адвокат). С молба с вх. № 28533/05.11.2024 г. „Индустриал Пак” ЕООД е поискало допълване на въззивното решение в частта му за разноските, в която е развило правни съображения за присъждането им с оглед изхода на делото – изцяло отхвърляне на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от „Индустриал Пак” ЕООД осъдителен иск. Както въззивният съд е изяснил, съгласно т. 9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС молбата за изменение на съдебното решение в частта му за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима, а съгласно т. 2 от това тълкувателно решение страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството. С отговора на въззивната жалба въззиваемият „Индустриал Пак” ЕООД е поискал присъждане на разноски, като до края на съдебното дирене пред апелативният съд единствено е представил договора за правна помощ при уговорено адвокатско възнаградения в размер на 4100 лв., но не и доказателства за неговото заплащане по банков път, както е било уговорено между страните по това мандатно правоотношение. Съгласно правната норма, уредена в чл. 80 ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, следва да представи на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като санкцията за неизпълнение на това процесуално задължение е свързана с лишаването ѝ от активната процесуална легитимация за изменение на окончателния съдебен акт в частта му за разноските. Списъкът представлява документ, в който са изброени видът и размерът на разноските, като той трябва да бъде съставен и дори когато е извършен само един разход в производството, какъвто е настоящият случай. Въззиваемият е представил доказателства за извършения и претендиран разход едва с молбата за допълване на въззивното решение в частта му за разноските. Неоснователен се явява неговият правен довод, че поради липса на изричен диспозитив в решението, с което се оставя без уважение искането на страна в процеса за присъждане на сторени по делото съдебни разноски, съдът не се е произнесъл по това процесуално искане, поради което молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК представлявала по своето правно естество искане за допълване, а не за изменение на решението в частта за разноските, по което съдът е следвало да се произнесе и без да е представен списък за разноските по чл. 80 ГПК. В диспозитива на решението съдът следва да обективира своята воля по отношение на съдебните разноски, единствено само когато е приел това процесуално искане за основателно. В конкретния случай изрично апелативният съд се е произнесъл в мотивите на решението по искането на въззиваемия за присъждане на сторените съдебни разноски във въззивното производство, но го е оставил без уважение, тъй като не са представени доказателства за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред въззивния съд. Следователно, по своето правно естество молбата по чл. 248, чл. 1 ГПК не представлява искане за допълване, а за изменение на въззивното решение в частта му за разноските. По делото обаче не е представен нито отделен, нито инкорпориран в друг документ списък на разноските – с конкретно изброяване на вида и размера на сторените от въззиваемия съдебни разноски. Както бе изяснено, правната норма, уредена в чл. 80, изр. 2 ГПК, установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно - представяне на списък за разноските, като липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението в частта му за разноските. Поради тези правни съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно трябва да бъде потвърдено. Воден от горното, съдът