Решение № 7201 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5263/2016 г.

Решение № 7201 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5263/2016 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по два броя касационни жалби от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") -гр. С. Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 7062 от 17.11.2015 г., постановено по адм. дело № 1572/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, Т. отделение, 13 състав и от М. М. А. в качеството на ЕТ "М. А. - С. К." срещу Допълнително решение № 1397 от 1.03.2016 г., постановени по адм. дело № 1572/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, Т. отделение, 13 състав. Касаторът - директорът на Дирекция "ОДОП" -гр. С. при ЦУ на НАП, обжалва Решение № 7062 от 17.11.2015 г., постановено по адм. дело № 1572/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, Т. отделение, 13 състав, в частта с която е изменен по жалба на М. М. А. Ревизионен акт (РА) № 2191208455/25.03.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - С., в изменената, съответно потвърдена, с решение № 1980 от 19.11.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА на определените задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за данъчен период 2010 г. като е определен данък за довнасяне в размер на 1679,93 лева, ведно със съответните лихви. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва приетото за незаконосъобразно от съда определяне на задълженията по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2010 г. с процесния РА. Твърди, че от представените в хода на ревизионното производство доказателства е видно, че отчетни разходи по сметка 609 - "други разходи" са в размер на 43 952,74 лева. Излага, че от представените счетоводни регистри се установява, че разходът е намалена стойност на приходите, отчетени по сметка 703 - "приходи от услуги" в размер на 48 000 лева, които представляват непризнат данъчен кредит по 2 бр. РА. Иска се отмяната на решението и да се постанови друго, с което се отхвърли жалбата на А. в тази й част против РА. Ответникът - М. М. А. в качеството й на ЕТ "М. А. - С. К.", чрез адв. Тончева, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Касаторът -М. М. А. в качеството й на ЕТ "М. А. - С. К.", обжалва Допълнително решение № 1397 от 1.03.2016 г., постановени по адм. дело № 1572/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, Т. отделение, 13 състав. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на допълнителното решение със законните последици. Касаторът не претендира разноски по делото. Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С., представляван от юрк. Кожухарова, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 2000 лева за касационната инстанция. Представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП и за неоснователност на жалбата на М. М. А. в качеството й на ЕТ "М. А. - С. К.". Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените с тях касационни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Административният съд е изменил по жалбата от М. М. А. издаденият от орган по приходите при ТД на НАП - С., РА № 2191208455/25.03.2013 г., в изменената, съответно потвърдена, с решение № 1980 от 19.11.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, в частта на определените задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, за периода 2010 г. като е определил данък за довнасяне в размер на1679,93 лв., ведно със съответните лихви, отхвърлил е жалбата в останалата й част досежно определените задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и е осъдена М. М. А. да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП сумата от 974,49 лв. -разноски в производството. Предмет на оспорване пред настоящата инстанция е решението, в частта с която е изменен по жалба на М. М. А. № 2191208455/25.03.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., в частта на определените задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за данъчен период 2010 г. като е определен данък за довнасяне в размер на 1679,93 лева, ведно със съответните лихви. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да измени РА, Административният съд е приел, че от допълнителното заключение на вещото лице по неоспорената от страните съдебно-счетоводна експертиза (СсчЕ) се установява, че за 2010 г. е подадена годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО, като е декларирана от ревизираното лице счетоводна печалба в размер на 16742,10 лв. В същото заключение -т. 3 се посочва, че след извършен анализ на годишната аналитична оборотна ведомост на ЕТ "М. А. - С. К." за данъчен период 2010 г. не се установяват включени в счетоводния финансов резултат разходи за непризнат данъчен кредит с РА. С оглед на това съдът е приел, че не е доказано основанието за извършеното преобразуване по реда на чл. 26, т. 6 от ЗКПО. С оглед на това е отменил РА в тази част като незаконосъобразен. Първоинстанционният съд е приел, че правилно органите по приходите са преобразували финансовия резултат със сумата от 5618,81 лв. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО и са определили данък за довнасяне. Съдът е посочил, че финансовата корекция следва да е не със сумата от 50240,74 лв., а с 5618,81 лв. С оглед на това е определил данъчна основа в размер на 22360,91 лв, съответно дължим данък -3354,14 лв. Приел е, че от него следва да се прихване внесеният данък в размер на 1674,2 лв. и е установил за довнасяне сумата от 1679,93 лв., ведно със съответните лихви и е изменил РА. В настоящото производство се оспорва също така и допълнителното решение, с което АССГ е оставил без уважение искането на М. М. А. допълване на постановеното по делото решение с изрично произнасяне по разликата между декларираната от А. печалба за 2009 г. - 12 561 лева и посочената на стр. 26 от ревизионния доклад счетоводна печалба от 65 025,53 лева и искане за допълване на решението в тази му част като се отмени РА в тази му част. Приел е, че съдът се е произнесъл по цялото оспорване. Обжалваните решения като валидни допустими и правилни следва да се оставят в сила по следните съображения: По жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП: Касационната инстанция намира за неоснователно възражението в жалбата, че неправилно административният съд е приел, че за извършеното преобразуване по реда на чл. 26, т. 6 от ЗКПО със сумата от 43 952,74 лева не е доказано основанието за извършването му. Административният съд правилно е изложил, че следва да бъде възприето заключението на неоспорената от страните допълнителна ССчЕ, съгласно която не се установява включен в счетоводния финансов резултат за 2010 г. финансов разход за непризнат данъчен кредит по влезли в сила РА. Приходните органи не са представили пред първоинстанционния съд други доказателства, които да обосноват тезата им, че такива разходи са включени в счетоводния финансов резултат на ревизираното лице за 2010 г., което да обоснове извършеното преобразуване по реда на чл. 26, т. 6 от ЗКПО със сумата от 43 952,74 лева. Неоснователно е твърдението, че представените по делото оборотни ведомости и тези представени в хода на ревизията са различни документи. Представените в хода на съдебното производство от лицето оборотни ведомости не са оспорени от приходните органи, не е оспорено и заключението на вещото лице, изготвило допълнителната ССчЕ, приходните органи не са правили възражение, че документите са с различно съдържание пред административния съд, с оглед на което е недопустимо това възражение да бъде разглеждано за първи път пред касационната инстанция. По така изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, Осмо отделение, намира, че не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна на решението в обжалваната му част и същото като правилно следва да се остави в сила. По жалбата на М. М. А. в качеството й на ЕТ "М. А. - С. К.": Върховният административен съд в настоящия състав на Осмо отделение счита, че законосъобразно съдът е отхвърлил молбата на касатора за допълване на Решение № 7062 от 17.11.2015 г., постановено по адм. дело № 1572/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, Т. отделение, 13 състав, с искане съдът да се произнесе по разликата между декларираната печалба в размер на 12561 лева и печалбата възприета от ревизиращите в размер на 65 025,53 лева за 2009 г. и да допълни съдебния акт като отмени РА в тази му част. Правилно административният съд е приел, че не са налице основания за допълване на решението с оглед на факта, че волята на съда по отношение на определения данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за данъчен период 2009 г. е ясна и недвусмислена и същата е съобразена с доводите на жалбоподателя, изразени в жалбата му, а също така и с писмените му бележки по същество на спора. Касационната инстанция намира, че доводите на А., изложени в касационната жалба срещу Допълнително решение № 1397 от 1.03.2016 г., постановени по адм. дело № 1572/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, Т. отделение, 13 състав, са доводи за съществени процесуални нарушения, извършени при постановяване на основното решение, чието поправяне е следвало да се иска с касационна жалба срещу решението, а не с искане за допълване на решението. Видно от диспозитива на Решение № 7062 от 17.11.2015 г., постановено по адм. дело № 1572/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, е налице произнасяне по отношение на РА в частта на определените задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за данъчен период 2009 г. С оглед на това не е налице липса на произнасяне по цялото оспорване, която да обоснове необходимостта от допълване на решението. По така изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, Осмо отделение, намира, че не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна на Допълнително решение № 1397 от 1.03.2016 г., постановени по адм. дело № 1572/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, Т. отделение, 13 състав и същото като правилно следва да се остави в сила. С оглед отхвърлянето на касационните жалби, на страните не се дължат разноски. предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение