Определение № 954 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 275/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В. В. срещу Определение № 36201/04.11.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 8706/2024 г., в частта, в която са отхвърлени исканията на Н. В. В. да бъде освободен от заплащане на държавна такса в размер на 30 лева, дължима за обжалването на Разпореждане № 15424/07.05.2025 г. за издаване на изпълнителен лист, постановено по адм. дело № 8706/ 2024 г. по описа на АССГ и да му бъде предоставена безплатна правна помощ. В частната жалба се иска обжалваното определение да бъде обявено за нищожно, евентуално отменено - поради допуснато противоречие с повелителни правни норми, нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съдът от фактическа страна е установил, че е постъпила частна жалба с вх. на АССГ № 16120/26.06.2025 г. от Н. В. В. против Разпореждане № 15424/ 07. 05. 2025 г. за издаване на изпълнителен лист, постановено по адм. дело № 8706/ 2024 г. по описа на АССГ. С Разпореждане № 22297/ 27. 06. 2025 г. съдът е оставил без движение частната жалба, като е указал на частния жалбоподател в 7-дневен срок от съобщаването да представи по делото документ за платена държавна такса по сметка на Върховния административен съд в размер на 30 /тридесет/ лева, както и да представи по делото приподписана от адвокат или юрисконсулт частна жалба /с пълномощно за приподписването/ или удостоверение за юридическа правоспособност, в случай че лицето, депозирало жалбата, има юридическа правоспособност. С молба, постъпила по делото на 26.08.2025 г., частният жалбоподател е поискал да бъде освободен от заплащането на държавна такса, както и да му бъде назначен служебен адвокат, който да го представлява в производството пред Върховния административен съд. С Разпореждане № 28910/03.09.2025 г. съдът е предоставил възможност на частния жалбоподател в 7-дневен срок от получаване на разпореждането да представи декларация за семейно и материално положение, в която декларира, че е запознат с наказателната отговорност по чл. 313 от НК за потвърждаване на неистина или затаяване на истината в подадената писмена декларация за семейно и имотно състояние, както и всички документи, с които разполага от съответните компетентни органи за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, съобразно мотивите на разпореждането. Разпореждането е съобщено на Н. В. по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК на 16.10.2025 г. В указания от съда срок, а и към момента на постановяване на съдебения акт, оспорващото лице не е представило декларация за материално и гражданско състояние. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел искането за освобождаване от внасяне на държавна такса за неоснователно. В тази връзка е посочил, че не са изпълнени в срок указанията на съда за представяне на декларация за имуществено състояние по смисъла на чл. 83 ГПК и чл. 23 от Закона за правната помощ (ЗПП). Изложил е и съображения за злоупотреба с право от страна на жалбоподателя, както и че същият по други дела е заплащал държавна такса и адвокатско възнаграждение. Искането за предоставяне на правна помощ също е приел за неоснователно. В тази връзка е посочил, че за да се ползва безплатна адвокатска защита, лицата, които искат предоставянето ѝ, трябва да отговарят на изискванията за освобождаване от държавна такса – чл. 23, ал. 3 ЗПП. Изложил е съображения, че от разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗПП следва, че правна помощ се осигурява при наличието на три кумулативни предпоставки: 1. страната да не разполага със средства за заплащане на адвокат; 2. желае да има такъв и 3. интересите на правосъдието изискват това. Приел е, че в конкретния случай не е налице първата предпоставка, тъй като частният жалбоподател не е освободен от заплащане на държавна такса. Не е налице и третата предпоставка, тъй като частните жалби се разглеждат в закрито заседание, като съдът може да събира служебно всички доказателства, необходими за решаване на въпроса по частната жалба – чл. 234 АПК. Поради това е приел, че интересите на правосъдието не налагат предоставянето на безплатна адвокатска защита на частния жалбоподател. Определението е валидно и допустимо. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че оспореният съдебен акт е нищожен. Нищожен е този съдебен акт, който не отговаря на изискванията за валидност. В случая обжалваното определение е постановено от компетентния за това съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда. Постановено е в писмена форма и е подписано от постановилия го съдия. Волята на съда е ясна и разбираема. Определението се основава на приложимото право. Частният жалбоподател не сочи с кои правни норми противоречи обжалваното определение, за да обоснове претендираната нищожност на съдебния акт. Обжалваното определение е правилно. Не са осъществени твърдените от частния жалбоподател нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че Н. В. не е представил декларация за имуществено състояние по смисъла на чл. 83 ГПК и чл. 23 ЗПП. Същата, наред с доказателства за обстоятелствата по чл. 83 ГПК и чл. 23 ЗПП е задължителен документ, който следва да се представи при отправено искане за освобождаване от държавна такса. При липсата на такива доказателства искането правилно е оставено от съда без уважение. Правилни и съответни на приложимия закон са изводите на съда, че не са налице основания за предоставяне на безплатна правна помощ, като към същите касационната инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК и не следва да ги преповтаря. По изложените съображения оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение