Определение № 10779 от 03.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9202/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Евромаркет Кънстракшън“ ЕАД и „Евромаркет Индъстриал“ ЕАД, депозирани чрез редовно упълномощен процесуален представител, против определение № 1155/26.06.2025г. по адм. дело № 724/2024г. по описа на Административен съд София-област. В жалбата се твърди, че определението е недопустимо, алтернативно неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът се произнесъл за изменение на решението в частта относно разноските, извън исканията на ответната в производството страна. Налице било произнасяне по искането на „Ека Логистик“ ЕООД и А. П. Я. за присъждане на разноски с постановеното по делото решение и не се следвало повторна произнасяне по същия въпрос. Претендира се обезсилване или отмяна на определението и потвърждаване на решението в частта, относно разноските. Ответниците – „Ека Логистик“ ЕООД и А. П. Я. дават становище за неоснователност на частната жалба. Излагат доводи по същество. Комисия за защита на конкуренцията не изразява становище. Частната жалба е допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване, неблагоприятна за страната в първоинстанционното производство определение и в сроковете по АПК,поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С решение № 670/14.05.2025г. по адм. дело № 724/2024г., съдът е отменил решение № 513 от 23.05.2024г. на КЗК по преписка № КЗК-1121/2023г в частта му по т. 1 и т. 2 от диспозитива, с които е наложена имуществена санкция, глоба над 4120 лева по отношение на дружеството„Ека Логистик“ ЕООД и над 10 000 лева на физическото лице А. П. Я.. Отхвърлил е жалбата срещу решението в останалите му части по т. 1 и т. 2, с които е прието извършено от страна на „Ека Логистик“ ЕООД нарушение по чл. 29 от ЗЗК и от А. Я., нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 4, предл. второ във връзка с чл. 29 от ЗЗК, както и срещу т. 5 и т. 6 от диспозитива. На ответника в производството КЗК е присъдено юрисконсултско възнаграждение, а в полза на заинтересованите страни са присъдени суми, представляващи заплатено от тях адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба от „Ека Логистик“ ЕООД и А. П. Я., с която до съда са отправени две искания за изменение на решението в частта на присъдения размер на деловодните разноски на КЗК и двете заинтересувани страни, като същите бъдат намалени по съразмерност, с оглед частичната отмяна на решението на КЗК, като бъде взето предвид и направено своевременно възражение за прекомерност. Поискано е и допълване на решението и присъждане разноски на жалбоподателите по компенсация предвид отменените части на решението на КЗК. С оспореното определение, съдът е изменил решение № 670/14.05.2025г. в частта за разноските, като е отменил същото в частта, с която „Ека Логистик“ ЕООД и А. П. Я. са осъдени да заплатят на КЗК сумата от 240 лв., представляваща възнаграждение за защита от юрисконсулт, както и в частта, с която „Ека Логистик“ ЕООД и А. П. Я. са осъдени да заплатят на „Евромаркет Кънстракшън“ ЕАД и „Евромаркет Индъстриал“ ЕАД сумата от 5760 лева, представляваща направени в съдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Молбата на „Ека Логистик“ ЕООД и А. П. Я. за допълване на решение № 670/14.05.2025г. с присъждане на деловодни разноски по компенсация е отхвърлена. За да се произнесе, съдът е съобразил, че оспореното решение на КЗК е отменено в частта, касаеща размера на наложените имуществена санкция на дружеството и глоба на физическото лице, а в друга част жалбата е отхвърлена, при което е извел извод, че всяка от страните следва да поеме разноските си така както ги е направила. Настоящият съдебен състав споделя становището, че в случая липсва възможност за присъждане на деловодни разноски на страните по компенсация, т.е. съобразно уважената, респективно отхвърлена част за всяка от страните, тъй като същите са неопределяеми. Отмяната на оспореното решение на КЗК касае намаляване на размера на наложените имуществена санкция, съответно глоба, а в останалата част жалбите „Ека Логистик“ ЕООД и А. П. Я. срещу констатацията за извършени нарушения, както и по т. 5 и 6 от диспозитива е отхвърлена. Това обосновано е довело до извод, че „размерът“ на уважената, съответно отхвърлената част от жалбата, е цифрово неопределяем, което води до невъзможност за обосновано изчисляване на разноските по компенсация. Липсва законова забрана за съда, за промяна на решението в частта относно разноските след надлежната му сезиране за произнасяне в тази насока по реда на чл. 248 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Съобразно приложимата законова разпоредба, съдът може не само да допълни при липса на произнасяне, но и да измени решението в частта относно разноските, както е сторил и в настоящия случай. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,