Решение № 149 от 3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1084/2011 г.

Решение № 149 от 3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1084/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] - Поделение за товарни превози, [населено място] срещу решение № 295 от 9.06.2011 г., постановено по въззивно гр. д. № 380/2011 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решението по гр. д. № 9259/2010 г. на Русенския районен съд, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Искрен Ш. А., извършено със заповед № 55 от 6.10.2010 г. на управителя на [фирма]- Поделение за товарни превози [населено място]; Искрен Ш. А. е възстановен на длъжността "Началник влак товарно движение [фирма], ПТП Горна О., Гара Р. - разпределителна и дружеството е осъдено да заплати на Искрен Ш. А. сумата от 727,03 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Касаторът развива доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на процесуалните правила. Твърди, че съдът е постановил своето решение без да обсъди редица писмени и гласни доказателства, както и аргументите за неправилност на първоинстанционното решение във въззивната жалба и в резултат на това е стигнал до неправилния извод, че посоченото в процесната заповед за уволнение дисциплинарното нарушение не е осъществено. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Ответникът по касация Искрен Ш. А. от [населено място], чрез адв. М. С., оспорва основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. С определение № 360 от 8.03.2012 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса "Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събрани по делото доказателства, които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение". Прието е, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с неговото разрешаване в Р № 401/11.01.2012 г. по гр. д. № 327/2011 г. на ВКС, 3-то г. о., Р № 126 по гр. д. № 424/2009 г. на ВКС, IV г. о. /погрешно посочено - става въпрос за решение по гр. д. № 950/2009 г. на ВКС, IV г. о./, които са постановени при условията на чл. 290 ГПК и имат задължителен характер. С оглед на това касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В отговор на поставения правен въпрос с цитираните решения е прието, че при постановяване на своето решение съдът е длъжен да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти като посочва кои факти намира за установени и кои за недоказани. Неизпълнението на това задължение съставлява нарушение на правилото на чл. 235, ал. 2 ГПК и има характер на процесуално нарушение. В допълнение към това становище, следва да се посочи, че процесуално нарушение, съставлява и непълното, едностранно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен фактически и правен извод на съда. Допуснатото от съда процесуално нарушение в този случай ще има като резултат и необоснованост на съдебния акт, доколкото направените при такова ценене на събраните доказателства изводи няма да е в съответствие с всички събрани по делото доказателства, които ако бяха преценени в тяхната цялост и съвкупност биха довели до други фактически и правни изводи. По оплакванията в касационната жалба: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че според представената по делото Инструкция за техническо предаване и опазване на товарния вагонен парк, техническия преглед и предаването/приемането на вагоните в техническо отношение се извършва от ревизор вагоните /чл. 6/. В случаите на гари без ревизор - вагони този технически преглед се извършва от лице определено със заповед на началника на гарата /чл. 7/. Безспорно е установено, че приемането на процесния вагон е извършено на гара без ревизор - вагони. Същевременно според въззивният съд по делото няма данни да е издадена нарочна заповед, която да вменява в задължение на служителите на длъжност "Началник влак - товарно движение " изпълнението на тези задължения по приемането на вагоните. Че ищецът не е имал такова задължение според съда следва от съдържанието на длъжностната му характеристика, която не го предвижда. Цитирана е и т. 4 от Заповед № 19/19.12.2009 г. на Началник РТП Г. О., според която при пристигане на вагоните в гарата задължение на началник влака е да ги предаде, а дежурният РТЕ следва да ги приеме след направен щателен търговски преглед. Посочено е, че ищецът Искрен А. е изпълнил задължението си да предаде вагоните, а дежурният РТЕ не е изпълнил задължението си да извърши преглед на вагона като това негово задължение не е отпаднало поради обстоятелството, че вагонът е бил под контактна мрежа. С оглед на това съдът е формирал извод, че ищецът не е извършил вменяваното му нарушение на трудовата дисциплина по приемането на вагоните и работодателят неправилно му е наложил дисциплинарно наказание "уволнение". Този извод на въззивния съд е неправилен. Същият е направен в нарушение на процесуалните правила /чл. 235, ал. 1 ГПК/ доколкото не са обсъдени в цялост доказателствата, които са релевантни за решаването на спора. Вярно е, че съгласно действащата Инструкция за техническо предаване и опазване на товарния вагонен парк, техническия преглед и предаването/приемането на вагоните в техническо отношение е задължение на служителите на длъжност "Ревизор - вагони", както и че това задължение не е вписано в длъжностната характеристика на ищеца. Не се спори по делото, че в индустриалния клон, гара Р. - изток, където е бил приет процесния вагон не имало служител ревизор- вагони. Не е вярно обаче, че по делото няма данни да е издадена заповед, която да вменява в задължение на служителите на длъжност "началник влак - товарно движение" изпълнението на тези задължения, когато на съответната гара няма ревизор вагони. Такава е цитираната от въззивният съд в друга нейна част Заповед № 19/19.12.2009 г. на Началника на РТП Г. О., където изрично е предвидено, че при изваждане на вагони натоварени в индустриалните клонове, началник влака - "Товарно движение" извършва прегледа на място. При констатиране на нередности вагоните остават на място до отстраняване на нередността и до изготвяне на ДП-14 от клиента. При пристигане в гарата началник влака "Товарно движение" предава, а дежурният РТЕ приема вагоните след направен щателен търговски преглед. При констатирани търговски или технически нередности щетата остава за началник - влака "товарно движение", отвозил вагоните. Видно от приложения списък към заповедта същата е била доведена до знанието на ищеца. Следователно извода на въззивният съд, че ищецът не е имал задължение да извърши проверка на вагона, станал причина за последващата авария, както и да изготви ДП-14, е направен при липса на цялостно обсъждане на събраните по делото доказателства /в частност на заповед № 19/19.12.2009 г./ и е необоснован. Доколкото ищецът е имал такова задължение, което не е изпълнил, същият е осъществил фактическия състав на посоченото в заповедта за дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 3 КТ. Независимо от това, заповедта за уволнение е подлежи на отмяна като незаконосъобразна. При нейното постановяване не са съобразени обстоятелствата по чл. 189 КТ. Тежестта на дисциплинарното нарушение в случая е обусловена от настъпилия впоследствие инцидент, при който включеният във влаковата композиция неправилно натоварен и обозначен вагон е дерайлирал. Данните по делото обаче сочат, че този резултат е обусловен не само от нарушението на ищеца, а от цялостната лоша организация на работа в съответния ЖП район. Освен това следва да се съобрази обстоятелството, че уволненият служител има повече от 30 години стаж при ответника, както и неговото отношение към инцидента. По тези съображения решението, с което заповедта за уволнение е отменено се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилно е решението и досежно обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ. С оглед изхода от делото [фирма] - Поделение за товарни превози, [населено място] следва да заплати на Искрен Ш. А. направените пред тази инстанция разноски в размер на 150 лв. адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.