Определение № 245 от 10.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3550/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на Н. С. Ц. от [населено място], С. Ц. П. от същия град и П. Ц. Н. от [населено място] срещу постановеното от Софийски градски съд, ІV-Б състав решение по гр. д. № 10 113/2010 г. Ответникът по касация – Държавен фонд „Земеделие”, [населено място] – оспорва касационната жалба и моли за недопускането й до разглеждане, респ. за отхвърлянето й като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 25.04.2013 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото във връзка с допустимостта на касационната жалба, приема следното: Касационната жалба е просрочена. Видно от съдържащата се по въззивното дело разписка /лист 21/, препис от постановеното по него решение е връчен на Н. С. Ц., С. Ц. П. и П. Ц. Н., чрез техния пълномощник адвокат Р. М., посочен във въззивната им жалба и като „адрес за връчване на призовки и съобщения”, на 07.01.2013 г. Изчислен спрямо тази дата, едномесечният срок за касационно обжалване по чл. 283 ГПК е изтекъл на 07.02.2013 г. (четвъртък, присъствен ден), докато касационната жалба е подадена в деловодството на съда (както признават и самите касатори в молба вх. № 71814/17.06.2013 г.) на датата 13.02.2013 г., т. е. 6 дни след изтичането на срока. Ето защо, същата е недопустима. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 283 ГПК