Определение № 131 от 15.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2467/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК. Образувано е по частни жалби на „Акулите“ ЕООД (н) и синдика на „Акулите“ ЕООД (н) срещу определение №2497 от 08.08.2025 г.- по т.д.№752/20-25 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязло в сила решение №260071 от 20.10.2022 г., поправено с решение №260030 от 12.04.2023 г., постановени по т.д.№243/2020 г. на ОС Бургас. В жалбите се излагат съображения, че правилно в молбата за отмяна е поискана отмяна на първоинстанционния съдебен акт, тъй като отмяната на въззивното решение, няма да санира допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения. Ответникът по частните жалби „Дорослава-02“ ЕООД заявява становище за неоснователността им. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частните жалби са подадени от надлежни страни, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими. За да остави без разглеждане молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на решенията по т.д.№243/2020 г. на ОС Бургас, първият тричленен състав на ВКС е установил, че с определение от 28.04.2025 г. е дал указания на молителя „Акулите“ ЕООД (н) да заяви кой съдебен акт претендира да бъде отменен - първоинстанционното или въззивното решение, предвид твърденията за осъществен инстанционен контрол на решението на окръжния съд и с оглед разясненията в мотивите на т.13 от ТР от 31.07.2017 г. по т.д.№7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, като с молба от 23.06.2025 г. страната е уточнила, че доколкото нарушенията са допуснати от окръжния съд, то иска да бъдат отменени постановените от него съдебни решения. Съставът на ВКС е изразил становище, че когато първоинстанционното решение е обжалвано и по гражданския спор се е произнесъл въззивният съд, единствено неговото решение, а не това на първоинстанционния съд, подлежи на отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Изложил е съображения, че ако от първата инстанция са били допуснати нарушения на процесуалните правила, същите е следвало да бъдат релевирани пред въззивната инстанция, която дължи да предприеме действия за отстраняването им. Счел е, че в случая не може да се постигне целеният от молителя резултат – освобождаване от формираната сила на пресъдено нещо, тъй като дори хипотетично да се приеме, че се отменя първоинстанционното решение, поправено с решението от 12.04.2023 г., това няма да доведе до подновяване висящността на процеса, предвид влезлия в сила въззивен съдебен акт. В този смисъл и тъй като въпреки дадените на молителя указания, той не е поискал отмяна на постановеното по спора и влязло в сила въззивно решение на Апелативен съд - Бургас, чийто последици продължат да го обвързват, е достигнал до извод, че липсва правен интерес у молителя от отмяната на първоинстанционното решение. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Молителят последователно поддържа (вкл. и след дадените му от първия тричленен състав на ВКС указания), че на отмяна подлежи първоинстанционното, а не въззивното решение, именно поради допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения, като в молбата за отмяна и в молбата уточнение, доводи за осъществени нарушения от въззивната инстанция не са наведени и искане за отмяна на въззивното решение не е направено (още повече, че в случая в резултат на осъществения инстанционен контрол от въззивния съд, допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения са били отстранени и правото на участие на молителя във въззивното производство е било надлежно осъществено). В този смисъл и тъй като е недопустимо по реда на отмяната да се упражняват права, които страната е имала възможност да реализира и е реализирала в рамките на редовния инстанционен контрол, както и предвид обстоятелството, че при наличието на влязло в сила въззивно решение, с което е разрешен спора, не може да бъде искана, съответно допускана отмяна само на първоинстанционното решение (по този начин не би била постигната целта на отмяната), настоящият състав намира, че молбата за отмяна се явява недопустима, до който извод е стигнал и първият тричленен състав на ВКС. С оглед изложеното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение