Определение № 95 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 889/2018 г.

Производството е по глава ХХIV ГПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение № 42/ 10.02.2017 г. по гр. д. № 924/ 2016 г. в частта, с която Плевенски окръжен съд, изменяйки решение № 1662/ 28.10.2016 г. по гр. д. № 5855/ 2016 г. на Плевенски районен съд, е уважил исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, предявени от М. И. Б. срещу СУ „И. В.“ [населено място]. Молителят СИ „И. В.“ [населено място] обосновава искането по молбата чрез приложени писмени доказателства с довод, че са нови по смисъла на соченото основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК. Претендира разноски. Ответникът по молбата М. И. Б. възразява, че е недопустима, тъй като тези документи са приети по приключилото дело. Също претендира разноски. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че ответникът по влязлото в сила решение, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ са били уважени (осъдителният – частично), е надлежно легитимиран да подаде молба при така заявеното основание, но тя е недопустима, защото приложените документи са част от доказателствата по приключилото дело. Към молбата са представени характеристика за длъжността „старши учител“ в прогимназиален и гимназиален етап, решение на ТЕЛК № 2783/ 11.09.2013 г., диплома за висше образование и свидетелство за професионално-квалификационна степен на Д. И. К., диплома за висше образование и диплом за втори клас квалификация на Е. П. К., диплома за висше образование на М. И. Л., диплома за висше образование и свидетелство за професионално-квалификационна степен на Р. Стоянова Стоянова. Същите документи са сред писмените доказателства, приети в първоинстанционното производство (лист 37, 116 - 117, 146 - 150 и 280 – 283 от гр. д. № 5855/ 2016 г. на Районен съд – Плевен). Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК писмените доказателства, събрани по приключилото дело. Те са обективно негодни да удовлетворят това изискване на закона. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение, към която са приложени, е всякога недопустима. Тя не съдържа надлежни твърдения за наличие на така заявеното основание – т. 10 от ТР № 7/ 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/ 2014 г. ОСГТК на ВКС. В тежест на молителя са разноските, направени от ответника по молбата в настоящото производство (чл. 78, ал. 3 ГПК). Изразяват се в заплатеното адвокатско възнаграждение. При тези мотиви, съдът