Определение № 229 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 57/2012 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. Образувано е по молба вх.№4391 от 27.04.12г. на М. Д. К. и Л. В. К. за допълване на определението на ВКС по настоящото дело в частта за разноските. Ответникът в производството Й. Х. З. оспорва молбата. Счита, че е налице основанието на чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на разноски в по-нисък размер. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира молбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна. Касационното производство по настоящото дело е образувано по жалба на Й. Х. З. срещу решението по гр.д.№596/10г. на Кюстендилския окръжен съд. Тази жалба не е допусната до разглеждане по същество от ВКС. Съдебният състав не се е произнесъл по искането на ответниците за присъждане на разноски, ето защо тези разноски следва да бъдат присъдени в настоящото производство. С отговора на касационната жалба М. Д. К. и Л. В. К. са представили договор за правна защита и съдействие от 08.11.11г., съгласно който са внесли сумата от 350лв. за „подаване на отговор по касационна жалба и представителство и защита”. Тази сума не е прекомерна по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК. Делото е за делба на недвижим имот, в който частта на молителите е 18/36 в СИО и отделно 3/36 само на молителката М. Д. К.. Данъчната оценка на целия имот е 19695,10лв., а само частите на молителите – 11489лв. Заплатеното адвокатско възнаграждение е съобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото, както и в съответствие с чл.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,