Определение № 563 от 14.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5431/2014 г.

Производството е по чл.278 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. П. и А. Г. срещу определение №1614 от 03.06.2014г. по гр.д.№909/14г. на Пловдивския окръжен съд, с което в производство по чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата на П. и Г. за изменение на решението по делото в частта за разноските. Жалбоподателките считат, че съдът не е имал основание да намалява присъденото в тяхна полза адвокатско възнаграждение, тъй като то съответствало на предвидения в Наредба №1/2004г. минимум. Ответникът в производството С. Д. Г. оспорва частната жалба. Счита, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съображенията за това са следните: Основното производство по делото е образувано по молба на В. Г. П., действаща лично и като майка и законен представител на А. С. Г., за издаване на заповед по чл.8, ал.1, вр. чл.5, ал.1, т.3 от Закона за защита от домашното насилие. Районният съд е издал исканата заповед, а въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е присъдил и разноски в полза на молителите, но в намален размер по чл.78, ал.5 ГПК. Решението на окръжния съд е окончателно, съгласно чл.17, ал.6 ЗЗДН. Съгласно чл.248, ал.3, изр.2 ГПК, определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Тъй като решението на окръжния съд по гр.д.№909/2014г. е окончателно и не подлежи на обжалване, то не подлежи на обжалване и определението по чл.248 ГПК, с което съставът на окръжния съд е отказва да присъди разноски. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,