Определение № 12122 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10502/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на П. И. Р. против определение № 2630/15.8.2024г. постановено от Административен съд Благоевград по АД № 753/2023г. С определението е оставена без разглеждане жалбата на частния жалбоподател срещу Разрешение за строеж № 58/3.7.2023 г., издадено на основание чл. 148 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) от главния архитект на община Банско за „Къща за гости“ – V-та категория в УПИ II-221, кв. 31 по плана на гр. Добринище, ПИ с идентификатор 21498.351.168 по КК на Добринище, община Банско и срещу Виза за изработване на инвестиционен проект за „Къща за гости“ с местонахождение ПИ 21498.351.168 по КК на гр. Добринище, УПИ II-221, кв. 31 по плана на гр. Добринище с изх. № 62/21.8.2017 г., издадена на основание чл. 140 от ЗУТ от главния архитект на община Банско и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи, че определението е неправилно. Развиват се съображения, че били допуснати нарушения на материалния закон. Според частния жалбоподател същият имал интерес да обжалва двата административни акта. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Главният архитект на община Банско, в писмен отговор на частната жалба оспорва същата. Излага твърдения, че оспореното определение е постановено в съзвучие със закона. Моли оставяне в сила на определението и присъждане на разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира за процесуално допустима частната жалба, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, но неоснователна, по следните съображения: С оспорените пред Административен съд Благоевград Виза за изработване на инвестиционен проект № 62/21.8.2017г. и Разрешение за строеж № 58/3.7.2023 г. е позволено изработването на проект, съответно извършване на строителството на „Къща за гости“ с местонахождение V-та категория в УПИ II-221, кв. 31 по плана на гр. Добринище, ПИ с идентификатор 21498.351.168 по КК на Добринище. Жалбоподателят П. Р. е собственик на съседен имот – УПИ IIІ-222, кв. 31 по плана на гр. Добринище, ПИ с идентификатор 21498.351.169. За да остави жалбата на г-н Р. без разглеждане и да прекрати производството по делото, административният съд е приел, че жалбоподателят не попада сред кръга на заинтересованите лица посочени съответно в чл. 131, ал.1, във връзка с ал. 2 на ЗУТ и в чл. 149, ал. 2 от същия закон. Така постановеното определение е правилно. по отношение на жалбата срещу Разрешение за строеж № 58/3.7.2023 г. Както бе посочено по-горе разрешението за строеж се отнася за строеж който да бъде извършен в УПИ II-221, кв. 31 по плана на Добринище, а жалбоподателят е собственик на съседния УПИ IIІ-222, кв. 31 по плана на същото населено място. Нормата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ посочва заинтересованите лица, имащи право на жалба срещу издадено по реда на чл. 148 разрешение за строеж. Изброяването е numerus clausus. Хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 1 придава качество на заинтересовано лице на възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот в който ще се строи, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Хипотезите на чл. 149, ал. 2, т. 2, предложения „първо и второ“/случаите по ал. 3 и ал. 4 на чл. 38/, както и тези на т. 3 и т. 4 ЗУТ визират случаите на обекти находящи в сгради в режим на етажна собственост. Разрешението за строеж не се отнася за такава сграда, П. Р. не попада в нито една от посочените категории лица. Като собственик на съседен имот, той би могъл да попадне в хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 2, предложение „последно“ ЗУТ. Но тъй като тази хипотеза възприема като заинтересована страна собственикът на съседен имот само и единствено в случаите на промяна на предназначението на част или на цяла сграда, която е съществуваща, какъвто настоящия случай не е /разрешението за строеж има за предмет нова сграда, която предстои да бъде изградена/, той не притежава правен интерес да обжалва оспореното разрешение за строеж. по отношение на жалбата срещу Виза за изработване на инвестиционен проект № 62/21.8.2017г. Право да обжалват издадена виза за проектиране, са заинтересованите лица чл. 131 от ЗУТ, съгласно препращащата норма на чл. 140, ал. 3 от същия нормативен акт. Специалната норма на чл. 131, ал. 2 ЗУТ изчерпателно изброява лицата имащи право на жалба срещу издадената виза за проектиране. Жалбоподателят не притежава права върху имота, предмет на визата /т.1/. Не е налице хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 2 в редакцията му към момента на издаване на оспорената виза. Със същата имотът на жалбоподателя и този за който се отнася самата виза, не се включват в свързано застрояване и/или не е предвидено промяна в застрояването им. Свързаното застрояване между УПИ I-220, 1108, УПИ II-221 и УПИ III-222, както и самото застрояване са предвидени, преди издаването на визата с друг административен акт – ПУП, одобрен през 1990 г., и с изменение на плана на застрояване, одобрено със Заповед № 01-15-21/16 02.2015 г. на кмета на община Банско, с което към свързаното застрояване между трите УПИ се добавя и УПИ Х-232. Не се предвиждат намалени разстояния между сградите в имота на жалбоподателя и този предмет на визата, следователно не е налице хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Не е налице хипотезата на т. 4 от цитираната норма. Към момента на издаването на визата – 21.8.2017г. нормата на чл. 17 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /Наредба № 7/ е действала в редакцията от 13.1.2004 г. /преди изменението в сила от 23.11.2022 г./ Според ал. 2 на чл. 17 в относимата му редакция е било допустимо в отделни урегулирани имоти в жилищните територии по силата на заявено искане на собствениците им могат да се изграждат хотелски сгради, без за това да е необходима промяна на ПУП. С оглед нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК визата към момента на издаването й е съобразена с действащата нормативна уредба. С визата не се въвеждат и ограничения в режима на застрояване и ползване по отношение на имота на жалбоподателя по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 5 от ЗУТ. Законосъобразно административният съд е оставил без разглеждане жалбата поради непопадането на жалбоподателя в нито една от категориите заинтересовани лица, имащи право на жалба срещу оспорените административни актове и е прекратил производството по делото. Оспореното определение на Административен съд Благоевград не следва да бъде касирано. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответния административен орган за присъждане на деловодни разходи в размер 100,- лева – юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,