Определение № 8091 от 22.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5857/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба на Г. П. Г., чрез адвокат М. Георгиева, срещу Определение № 13452 от 16.04.2025 г., постановено по адм. дело № 9875/2024 г. на Административен съд – София-град, с което на основание чл. 248 ГПК е отхвърлена молбата й за изменение на Решение № 8187 от 10.03.2025 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева не са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото. Претендира се отмяна на определението, като на жалбоподателя се присъдят направените разноски за първоинстанционното съдебно производство за адвокатски хонорар в пълния им размер от 1000 лева. В срока по чл. 232 от АПК е постъпил отговор от управителя на Националния осигурителен институт, чрез юрисконсулт Д. Йорданова, в който частната жалба се оспорва като неоснователна. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба като подадена в срок и от надлежна страна за допустима, а разгледана по същество основателна, поради следните съображения: С Решение № 8187 от 10.03.2025 г., постановено по адм. дело № 9875/2024 г. на Административен съд – София-град е отменил Решение № 3305-40-55 от 12.09.2024 г. на управителя на НОИ, с което на основание чл. 117, ал. 3 КСО е отхвърлена жалбата на Г. П. Г. срещу разпореждане [номер], изх. № 2213-50-2171#18 от 16.07.2024 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. В мотивите на решението е прието, че с оглед изхода на спора на страната жалбоподател следва да се присъдят разноски, но с оглед постъпилото своевременно възражение за прекомерност съобразно чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и предвид фактическата и правна сложност на делото съдът е осъдил ответната страна да заплати сумата от 300 лева, представляваща адвокатското възнаграждение. С молба от 18.03.2025 г. Г. П. Г., чрез адвокат М. Георгиева е заявила искане за изменение на решението в частта за разноските и присъждане на адвокатско възнаграждение в пълен размер. С обжалваното пред настоящата инстанция определение Административен съд – София-град, на основание чл. 248 от ГПК е отхвърлил молбата на жалбоподателката за изменение на Решение № 8187 от 10.03.2025 г., постановено по адм. дело № 9875/2024 г. на Административен съд – София-град, в частта му за разноските. Първоинстанционният съд е приел, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, обосновавайки се с наличието на съдебна практика по аналогични казуси. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира първоинстанционното определение за валидно и допустимо, но неправилно. Отговорността за разноските в съдебноадминистративното производство е гражданско облигационно отношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него. Състои се в правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза е решено делото. Съгласно разпоредбата на чл. 143 АПК, отговорността за разноски изисква да бъдат заплатени деловодните разходи на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно, т.е. дължимостта на разноските е обусловена от постановения при оспорването правен резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт, какъвто е и настоящият случай, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Следователно Г. П. Г. в качеството си на жалбоподател в първоинстанционното производство действително е имала правото да получи възстановяване на сторените разноски. Съгласно представен списък на разноски по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и Договор за правна защита и съдействие от 30.09.2024 г., от оспорващата в първоинстанционното производство е заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 1000 (хиляда) лева. Установеното по реда на чл. 8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по Кодекса за социално осигуряване е в размер на 500 (петстотин) лева. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е прието, че чл. 101, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), във връзка с чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, като в тези случаи следва да се провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. В случая легитимната цел на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв е да се създадат гаранции за осигуряване на качествена адвокатска услуга, която да предлага подходяща защита на правата и интересите на страните в съдебното производство. Тази цел, с оглед препращането, се постига чрез приемане на Наредба № 1/2004 г., която според изрично изложените мотиви към изменението и допълнението й с ДВ, бр. 88/4.11.2022 г., следва да осигури диференциран подход при определяне на минималното адвокатско възнаграждение при отделните дейности, който да доведе до справедливи житейски и правни резултати в съответствие с покупателната способност на населението и актуалната икономическа обстановка в Република България, както и да остойности по достоен и справедлив начин работата на адвоката. В Наредбата обаче, както е посочил и СЕС, липсват критерии, въз основа на които да се прецени дали действително разписаните размери са справедливи и обосновани, поради което според настоящата инстанция преследваната легитимна цел може да се постигне като съдът сам прецени кой размер е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗАдв, с оглед всички обстоятелства по делото. Цитираното решение на СЕС дава възможността съдът да присъжда адвокатско възнаграждение в по-ниски от минимално предвидените размери, но същевременно с това разкрива и критериите, от които решаващият състав следва да се ръководи при определянето на размера на възнаграждението като цяло. В случая първоинстанционният съд е присъдил по-нисък размер за възнаграждение за един адвокат от минимално определения съобразно чл. 36 ЗАдв, при липса на конкретна преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и действителната фактическа и правна сложност на делото. В обжалваното определение са изложени бланкетни мотиви. В съответствие с разясненията, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г., постановено по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, като съобрази предмета на спора и обусловения от него обем на проведената доказателствена дейност, настоящият състав намира, че е налице несъответствие между размера на възнаграждението и осъществената правна защита. Основателни са възраженията на частния жалбоподател относно процесуалната активност и обема на извършената от адвокат М. Георгиева дейност по проучване на делото с даване на мнение по него, изготвяне на жалба, снабдяване с писмени доказателства от съществено значение за предмета на спора, осъществяване на процесуално представителство в открито съдебно заседание, изготвяне на подробна писмена защита. По отношение на правната сложност на спора, касационната инстанция намира, че същият не се отличава с особена такава. По делото е проведено едно открито съдебно заседание, при отпаднала необходимост за назначаване на съдебно – икономическа експертиза поради оттегляне на искането. Основателни са доводите на ответника по частната жалба относно приложението на разпоредбата на чл.99, ал. 3 КСО, съгласно която в случай, че в срока за обжалване на разпореждането са представени нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и други, разпореждането се отменя или изменя от датата на отпускането, промяната или отказа за отпускане на пенсията. В тази връзка снабдяването с нов документ или депозирането на непредставен пред административния орган документ за доказване на осигурителен стаж не обуславя правна сложност на водения съдебен процес. Предвид изложеното, възражението за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК правилно е уважено, но размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен на минимума, в съответствие с чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа – 500 (петстотин) лева. Във връзка с горното, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се измени решението в частта за разноските, като размерът на присъденото възнаграждение за един адвокат на оспорващия в първоинстанционното производство следва да се увеличи от 300 (триста) лева на 500 (петстотин) лева. Съдебните разноски в определения размер следва да се възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт – Националния осигурителен институт. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,